О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София 15.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 949 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. П. чрез пълномощник адв.В. Й. срещу решение № 5746 от 24.07.13г.по в.гр.дело № 3042/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІІ – 82 – 229 от 28.11.11г.по гр.дело № 4347/11г.на Софийски районен съд в обжалваните части относно вината и семейното жилище.
В приложеното изложение се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.В самото изложение се правят оплаквания за неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба А. А. Л. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел по иск за развод по чл.49 ал.1 и ал.3 СК,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.От една страна,мъжът с поведението си към близките на ищцата – отказът племенницата на ищцата да бъде настанена в семейството им след първоначално дадено от него съгласие,психическия тормоз върху майката на ищцата чрез отправяне на нотариални покани за напускане на семейното жилище и сезиране на Софийска районна прокуратура,както и злоупотребата с алкохол,е създал напрежение в семейството,което не е могло да бъде преодоляно.От друга страна,и поведението на ищцата – обтегнатите й отношения със съпруга,липсата на съпричастност и взаимност,са я мотивирали самоволно да смени патроните на входната врата и да ограничи достъпа на ответника до семейното жилище.Укоримото поведение на двете страни се е отразило негативно на брачната връзка,поради което следва да се ангажира отговорността и на двете страни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.Съдът е предоставил за ползване семейното жилище на ищцата,като е преценил,че от брака няма ненавършили пълнолетие деца и че тя има по-голяма жилищна нужда,тъй като няма друго жилище, здравословното й състояние е влошено и при нея е настанено по административен ред малолетното дете на брат й до навършване на пълнолетие.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като касаят правилността на обжалваното решение.Съобразно тълкуването, дадено в т. 1-ва от ТР № 1/2009 г.по т. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Доводите на жалбоподателя представляват такива по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, и подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тъй като поставените въпроси от жалбоподателя са относими към правилността на обжалваното решение съдът намира, че не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5746 от 24.07.13г.,постановено по гр.дело № 3042/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.