О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
гр.София,
21.10. 2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 5004 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2647 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 383/2015 г на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 445/06.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3/2015 г. на Районен съд Сандански за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на предявения от В. Б. П. иск по чл. 424 ГПК.
Недоволен от постановеното определение на въззивния съд е жалбоподателят В. Б. П., действаща чрез процесуалния си представител адв. В. Ц., който го обжалва в срок по съображения за неговата неправилност. Счита за неправилни мотивите на въззивната инстанция, според които съдът в заповедното производство не е бил длъжен да следи служебно за изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД. Развива съображения, че за преклузивните срокове съдилищата следят служебно – задължение, което заповедният съд не е изпълнил надлежно. В тази насока жалбоподателят обосновава достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК.
Ответната страна – [фирма], чрез адв. К. Г. оспорва подадената частна жалба. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на същата, като подробно излага съображения по поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Счита, че не е налице процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че жалбоподателят не е посочил конкретна практика, установяваща противоречивото разрешаване на такъв въпрос.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд е недопустимо.
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на В. Б. П. срещу [фирма], с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване установено между страните, че ищецът не дължи на ответника обективирани в издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК суми, както следва – 4 491.25 лв – главница; 334.52 лв. – договорна лихва от 28.12.2010 г. до 11.09.2011 г.; 15.98 лв наказателна лихва от 28.12.2010 г. до 11.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на 439.13 лв. За да прекрати производството като процесуално недопустимо, първоинстанционният съд е приел, че изложените в искова молба твърдения не отговарят на условията на чл. 424 ГПК, тъй като не са за новооткрити обстоятелства или доказателства, нито сочат за настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение факти. Въззивният съд, като е споделил тези изводи е потвърдил първоинстанционното прекратително определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че с оглед приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е налице определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция с оглед датата на подаване на частната жалба от ДВ бр. 50/2015 г. в сила от 07.07.2015 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.
Предвид горното, настоящият съдебен състав констатира, че пред първоинстанционния съд са предявени няколко обективно съединени иска за оспорване съществуването на вземания, всяко от които е под прага за касационно обжалване от 5000 лв. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на ТР 1/2001 г. на ВКС при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания с цена под установения праг за касационно обжалване, постановеното по тези искове решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. Ето защо, предвид изричното препращане в разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК към чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото касационното производство по отношение на въззивно решение постановено по тези искове би било недопустимо, недопустимо е и касационното обжалване на определението, постановено по такова дело.
Горните съображения налагат извод за недопустимост на подадената касационна жалба, поради което същата не следва да бъде разглеждана.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на В. Б. П. срещу определение № 2647 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 383/2015 г на Окръжен съд – Благоевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: