ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 364
София, 12.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5937 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К. чрез процесуалния му представител адв.И. Т. срещу решение № 127 от 13.8.2015 г по в.гр.дело № 141/2015 г на Търговищки окръжен съд, Трети състав, с което е отменено решение № 238/6.4.2015 г по гр.дело № 1423/14 г на Търговищки районен съд, в частта с която /фирма/ е осъдена да заплати на К. А. К. сумата над 3006 лв до пълния предявен размер от 8 656, 80 лв, представляваща обезщетение по чл.252 ал.1 от ЗМВР и чл.106 ал.3 от Закона за държавния служител, както и в частта, с която искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е уважен за разликата над сумата 121, 42 лв до сумата 349, 78 лв и в тези части исковете са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба /име/ не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени следните факти : със заповед № ЗД-12-217 от 23.4.2004 г на /име/ ищецът е назначен за държавен служител на длъжност „главен инспектор в [община], считано от 1.5.2004 г.В периода 17.9.2003 г-15.5.2014 г ищецът без прекъсване е заемал по трудово, а след това и по служебно правоотношение различни длъжности в системата на гражданска защита.Служебното му правоотношение е прекратено поради навършване на пределна възраст за служба в МВР-60 години-чл.245 ал.1 т.1 от ЗМВР /отм/.Общият стаж на ищеца в различните формирования на /фирма/ е 10 години, 7 месеца и 27 дни.При прекратяване на служебното правоотношение е изплатено обезщетение в размер на 4 брутни работни заплати по 1442 лв или общо сумата 5 678 на основание чл.252 ал.1 от ЗМВР /отм/. Изложените по-горе факти, съдът е подвел под правната норма на чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006 г /отм/, както и съответната разпоредба на Закона за държавния служител, приложима към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР.Приел е, че при прекратяване правоотношението на тези и служители се дължи освен обезщетението по чл.252 и чл.253 от ЗМВР и разликата в съответния брой заплати до пълния размер на съответното обезщетение, което те биха получили по ЗДСл или КТ-в зависимост от правоотношението им за периода до преназначаването им в МВР, при наличието на съответните предпоставки за възникване на вземането и размера на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма в цитираните общи закони.Служебното положение на ищеца с МВР е прекратено на 14.5.2014 г, към която дата той е придобил право на пенсия.Към тази дата е в сила нормата на чл.106 ал.3 от ЗДСл в редакцията й към 1.2.2012 г, съгласно която дължимото обезщетение е в размер на 50 на сто от месечната основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.Това е й нормата, която съдът е съобразил при определяне размера на обезщетението.Прието е, че предявеният иск е основателен и доказан, за претендираните от ищеца още 6 години прослужено време по служебно правоотношение, което обезщетение с оглед нормата на чл.106 ал.3 от ЗДСл в ред.към 1.2.12 г е в размер на 50 % от основното месечно възнаграждение от 1002 лв за 6 месеца или именно сумата 3006 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са поставени следните въпроси : 1/Приложима ли е фикцията на пар.57 от ПЗР към З. /обн.ДВ бр.44/12.6.12 г при определяне на обезщетението по чл.252 от ЗМВР /отм/.
2/За приложимия закон при определяне на обезщетението за стажа, който държавния служител е придобил в различни министерства и ведомства на държавната администрация извън МВР-към момента на приключване на този стаж или към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с МВР.
По заявените касационни основания съдът намира следното :
По първия въпрос е налице задължителна съдебна практика, която е изцяло съобразена от въззивния съд и е цитирана от него в мотивите на постановеното решение.Така с решение № 211/12.12.2014 г по гр.дело № 7769/13 на ВКС, Трето ГО, решение № 56/29.4.15 г на ВКС по гр.дело №4325/14 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че нормата на чл.57 от ПЗР на З. няма връзка с приложението на чл.252 и чл.253 от З. г /отм/.Действително установената с тази нова материално правна норма фикция относно стажа на визираните в нея служители от МВР /по пар.64 от ПЗР на З. бр.93/2009 г/ се отнася само за заварените служебни правоотношения, които вече са били прекратени преди посочената дата -1.7.2012 г, но в същото време установената с нея фикция за идентичността на работодателя, няма връзка с предпоставките по чл.253 от ЗМВР и чл.252 от ЗМВР.Съгласно цитираните разпоредби на ЗМВР от 2006 г от значение за еднократното възнаградително обезщетение при прекратяване на служебните правоотношения на служители от МВР са единствено реално прослужените години на длъжностите, изчерпателно изброени в ал.1 на чл.253 от ЗМВР от 2006 г, съответно условието на чл.253 ал.2 от 2006 г е приравненият стаж да е прослужен на изчерпателно посочените длъжности-така решение № 211/12.12.14 г по гр.дело № 7769/13 г на ВКС, Трето ГО и решение № 56/29.4.15 г на ВКС по гр.дело № 4325/14 на ВКС, Четвърто ГО.
По втория въпрос.Нормата на чл.106 ал.3 от ЗДСл, изменена със ЗИД ЗДСл ДВ бр.100/11 г в сила от 1.1.12 г, с която обезщетението е намалено на 50 % от размера на основното възнаграждение, вместо 100 % от брутното е ясна и не се нуждае от тълкуване.Обезщетението следва да се определи съобразно закона действал към момента на прекратяване на служебното правоотношение с МВР, а не към друг момент.Следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Воден от изложеното касационен съд, съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 13.8.2015 г по в.гр.дело № 141/2015 г на Търговищки окръжен съд, Трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.