ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 440
София,30.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 874 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пу „Св. А. М.”-гр.А., чрез процесуалния му представител адв.Д. С. от АК-Пловдив срещу решение №1954 от 18.11.2014г., постановено по в.гр.д. №2963/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №254 от 03.07.2014г., постановено по гр.д. №698/2014г на Асеновградския районен съд, с което е отменено дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на служителката Д. Л. Р. от [населено място] със заповед №200/10.03.2014г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон.
Ответницата по касационната жалба Д. Л. Р. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Х. Д. от САК. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение №1954 от 18.11.2014г., по в.гр.д. №2963/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти състав е потвърдено първоинстанционното решение №254 от 03.07.2014г., постановено по гр.д. №698/2014г. по описа на Асеновградския районен съд, с което е уважен предявеният от Д. Л. Р. иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.188, т.1 от КТ и е отменено като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „забележка”, наложено на ищцата със заповед №200/10.03.2014г. на директора на Пу „Св. А. М.”,гр.А..
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „старши учител по специални учебни предмети от професионалната подготовка”.Със заповед №200/10.03.2014г. на директора на училището и е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на основание чл.188, т.1 от КТ за „допуснати нарушения, изразяващи се в неизпълнение на: трудови задължения по чл.128, ал.1, т.1 и чл.129б, ал.1, т.13 от ППЗНП и законни разпореждания на работодателя (заповед №1/16.09.2013г. за определяне на класното ръководство за учебната 2013-2014г. и заповед №66/04.10.2013г. за водене на личните картони на ІХ-Х клас)”.
От правна страна въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че заповедта на работодателя не е мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в нея не са посочени конкретни нарушения и кога са извършени. Не се сочат конкретни действия или бездействия на ищцата, с които тя да е нарушила трудовата дисциплина. Общата формулировка, че не е изпълнила трудовите си задължения и законните разпореждания на работодателя, макар да са цитирани заповедите, с които са разпоредени, не е достатъчно за индивидуализация на нарушението. Съдът е приел, че принципно няма пречка заповедта за дисциплинарно наказание да препраща към друг документ за описание на нарушението, но в настоящия случай такова препращане не е направено. Обективните признаци на нарушенията се съдържат в констативен протокол от 06.03.2014г., представен в хода на първоинстанционното производство, към който документ обаче процесната заповед не препраща. Липсата на такъв задължителен елемент от заповедта, какъвто е описанието на нарушенията, не може да се санира в хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на работодателя и чрез събиране на гласни доказателства. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за възможността наказания работник да се защити ефективно. В случая в заповедта за дисциплинарно наказание не са индивидуализирани твърдените от работодателя нарушения, нито кога са извършени.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като повдига следният материалноправен въпрос: Кога се приема, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е посочено нарушението и кога е извършено, съгласно чл.195, ал.1 от КТ?
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. За повдигнатия от касатора въпрос тези предпоставки не са налице. По него има установена от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика, съобразена и цитирана от въззивния съд в обжалваното решение. Според нея задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. За тези документи обаче важи изискването в тях да се съдържат данни за конкретното нарушение, посочването на конкретните факти, на които се позовава работодателят в заповедта за дисциплинарното наказание и да са сведени до знанието на служителя. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, както и в случаите, когато в мотивите си тя препраща към друг документ, е въведено, за да може, от една страна, да се извърши преценката за спазване на правилата на закона с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ и чл. 194 КТ, а от друга – за да се гарантира правото на наказания работник да осъществи защитата си срещу уволнението. Ето защо, ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на уволнения работник най-късно заедно със самата заповед /решение № 177 по гр. д. № 7430/2013 г. на ВКС, III г. о.; решение № 676 по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 849 по гр. д. № 40/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 379 по гр. д. № 410 за 2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 460 по гр. д. № 465 за 2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 377 по гр. д. № 1962/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 349 по гр. д. № 1106/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 171 по гр. д. № 68/2009 г. на ВКС, III г. о./.
Изводите на въззивния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа описание на допуснатите нарушения по ясен и разбираем за работника начин са изцяло в съответствие с установената практика по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, включително и тази, посочена от жалбоподателя в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Наличието на обвързваща практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване и съобразяването й от страна на съда в обжалваното решение изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и води до липсата на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 850 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1954 от 18.11.2014г., постановено по в.гр.д. №2963/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 5-ти състав.
ОСЪЖДА Пу „Св. А. М.”-гр.А. да заплати на Д. Л. Р. от [населено място] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за тази инстанция в размер на 850 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.