ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 928
София, 15.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3688 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. К. от [населено място], обл.Р., чрез пълномощника му адв. П. А. срещу решение № 192 от 20.05.2016г., постановено по в.гр.д. №219/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение №69 от 18.01.2016г., постановено по гр.д.№4307/2015г. по описа на Районен съд-Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. К. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на недължимост на следните суми: 6376.90 лв.-главница, 8281.02лв.-законна лихва и 1004.92 лв.-разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№2364/2002г. по описа на РС-Русе и са предмет на изпълнително дело №40/2006г. по описа на ЧСИ В. М., рег.№833, с район на д-вие ОС-Русе.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е изразил становище по същата.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че изпълнителното дело против жалбоподателя е образувано на 07.07.2004г. въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2004г., издаден на основание чл.237 от ГПК /отм./ в полза на ответното дружество за сумата от 6376.90 лв., представляваща обезетение за вреди, установени по акт за начет №91/11.09.1997г., като с образуването му погасителната давност за процесните вземания е била прекъсната. През периода 18.03.2008г.-19.11.2010г. от трудовото възнаграждение на длъжника са удържани ежемесчно суми за погасяване на задължението, с които е погасена част от вземането-налице е запор, който се изпълнява и през този период давност не тече. Съдебният изпълнител е извършил и опис на движимо и недвижимо имущество на длъжника, както и публична продан на недвижимо имущество. С оглед на изложеното, въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението на ищеца за погасяване на вземанията с изтичане на кратката /тригодишна/ погасителна давност, предвидена в чл.111, б.“в“ от ЗЗД, още повече, че вземането произтича от вреди, установени с акт за начет и се погасява с общата петгодишна давност. Не е налице прекъсване на изпълнителните действия от съдебния изпълнител за претендирания период и погасителната давност не е изтекла и към момента на подаване на исковата молба-07.07.2015г.
Касаторът сочи основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, по следните съображения:
Жалбоподателят не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите им и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното изложение към касационната жалба обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовават касаторите.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №192 от 20.05.2016г., постановено по в.гр.д.№219/2016г. по описа на Окръжен съд-Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.