ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 250
София,18.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 389 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Оп „ ”, [населено място] чрез адв. Т. Г. от АК-П. срещу решение №507/29.10.2014г., постановено по в.гр.д. №632/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение на Плевенския районен съд от 23.05.2014г., постановено по гр.д. №836/2014г. и вместо него е постановено друго, с което са уважени предявените от С. Ц. Ч. против касатора искове с правно основание чл.74, ал.4 КТ-за обявяване недействителността на клаузата „със срок на изпитване до шест месеца” в сключеното между страните допълнително споразумение от 24.01.2014г. към трудов договор №826/05.10.2010г.; с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ-за признаване за незаконно и отменяне на уволнението му, извършено със заповед №664/11.02.2014г. на директора на предприятието-жалбоподател; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Контрольор синя зона” и с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1009.12 лв., представляваща обезщетение за времето, през което последният е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 12.02.2014г.-08.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба С. Ц. Ч. от [населено място], не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение №507/29.10.2014г., постановено по в.гр.д. №632/2014г. по описа на Окръжен съд-Плевен е отменено първоинстанционното решение на Плевенски районен съд от 23.05.2014г., постановено по гр.д. №836/2014г. и вместо него е постановено друго, с което са уважени изцяло предявените от С. Ц. Ч. против ОП „” обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.4, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с [община], като е изпълнявал длъжността „Касиер-разпределител” с място на работа „Общински паркинги” по силата на трудов договор №826/05.10.2010г., сключен на основание чл.70 от КТ, с уговорен срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. С решение на Общински съвет [населено място] от 03.04.2012г. е било създадено общинско предприятие с наименование „Център за градска мобилност” и е задължен директора на новосъздаденото предприятие да назначи на работа всички работници и служители, работещи в общинското звено „Управление на общинските паркинги и места за паркиране” по реда на чл.123, ал.1, т.7 от КТ. На 02.05.2012г. между ОП „Център за градска мобилност” и С. Ч. е сключено допълнително споразумение към трудовия му договор, по силата на което, на основание чл.123, ал.1, т.7 КТ, същият заема длъжността „Касиер” за неопределено време. С писмо-покана с изх.№2127/16.01.2014г. работодателят е известил Ч., че във връзка с утвърденто ново щатно разписание той може да бъде преназначен на длъжност „Контрольор синя зона”, за което следва да изрази писмено съгласие в тридневен срок; със заявление от същата дата Ч. е потвърдил, че е съгласен с така предложеното му преназначение. На 24.01.2014г. между ищеца и ответното общинско предприятие е сключено допълнително споразумение към трудовия му договор, съгласно което вместо длъжността „Касиер” Ч. заема длъжността „Контрольор синя зона”, като с това допълнително споразумение отново е уговорен срок за изпитване до шест месеца. Със заповед на работодателя №644/11.02.2014г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено в срока за изпитване на основание чл.71, ал.1 от КТ. Съдът е приел, че така установените обстоятелства не били спорни между страните. Спорен е въпросът за валидността на включената в допълнителното споразумение от 24.01.2014г. клауза за изпитване, а оттам и за законосъобразността на последвалото в срока за изпитване уволнение на ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ.
От правна страна съдът е приел, че разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ регламентира еднократност и изключителност на трудовия договор със срок за изпитване в отношенията между страните, като допуска сключването му само веднъж за една и съща работа/трудова функция/. По отношение на работодателя-приобретател важи също ограничението по чл.70, ал.5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа, т.е. когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя-прехвърлител, новият работодател-приобретател не може да сключи отново договор при условията на чл.70, ал.1 КТ за същата работа.При сравнителен анализ на приложените длъжностни характеристики на първоначално заеманата от ищеца длъжност „Касиер-разпоредител” и заеманата от него длъжност към момента на уволнението-„Контрольор синя зона”, съдът е установил, че макар и да са налице някои различия в изброените основни функции и задължения, те не са определящи за характера на самата работа, като такава по организацията, контрола и таксуването при паркиране в отредените за целта общински терени. Касае се за сходни трудови функции, като отпадането на някои задължения и въвеждането на нови такива не променя функционалната характеристика на съответната длъжност, поради което е налице само промяна в наименованието на длъжността по новото щатно разписание, а не се касае за друга длъжност с различна трудова функция. Предвид на това, въззивният съд е приел, че извършеното със сключеното между страните допълнително споразумение от 24.01.2014г. преназначаване на ищеца не представлява промяна в трудовото му правоотношение, а е свързано само с промяна в наименованието на заеманата от него длъжност. Следователно, в нарушение на установената с чл.70, ал.5 КТ еднократност и изключителност на договора за изпитване ответникът, в качеството си на работодател при условията на чл.123 КТ, е включил в допълнителното споразумение с ищеца нов срок за изпитване. Съдът е приел, че тази клауза е недействителна на основание чл.74, ал.1 от КТ и не може да породи правни последици, поради което предявеният установителен иск за обявяване на нейната нищожност е основателен и следва да бъде уважен. Липсата на валидна клауза за изпитване предпоставя незаконосъобразност и на уволнението, извършено в изпитателния срок, от което следва, че искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ също е основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаването на главния иск е приел за основателни и обусловените от изхода по него обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ и ги е уважил.
В касационната жалба касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Счита, че с решението си Плевенският окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, а именно: Нарушена ли е забраната по чл.70, ал.5 от КТ, при установени от въззивния съд различия в основните функции и задължения на възложената работа и в тази връзка недействителна ли е клаузата „със срок на изпитване до шест месеца”? Към изложението на касационните основания прилага решение №259/09.10.2014г. по гр.д. 0776/2014г. на ВКС, ІV Г.О.
Сочените от жалбоподателя основания за касационно обжалване не са налице. При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от касатора материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не се установяват твърденията му той да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че касаторът е този, който следва да установи наличието на съдебни решения, разрешаващи по противоположен начин правния въпрос, и фактът, че са влезли в сила. Не е налице соченото основание в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й-влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В случая, в изложението на основанията за касационно обжалване касаторът е посочил, че постановените решения в двете съдебни инстанции по самия спор са противоречиви, както е противоречива и съдебната практика, без да сочи конкретни, влезли в сила съдебни решения, които влизат в противоречие по между си или с обжалваното въззивно решение относно формулирания от него материалноправен въпрос. Поради изложеното, не може да се направи извод за наличие на противоречива практика. Напротив, въззивният съд е съобразил с установената задължителна съдебна практика, включително изразена и в представеното от него решение №259/09.10.2014г. по гр.д. 0776/2014г. на ВКС, ІV Г.О., според която при преценка дали работата е една и съща по смисъла на чл.70, ал.5 от КТ съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение не трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. За повдигнатия от касатора въпрос тези предпоставки не са налице. По него има установена от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика. Според нея клаузата със срок за изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при първоначалното приемане на работа – чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение не трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата клауза е недействителна /Решение № 369 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ГК; Решение №261 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.д.№1477/2014г., ІV г.о./. По отношение на работодателя-приобретател по смисъла на чл.123 КТ важи ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ за еднократна възможност за изпитване годността на работника за изпълнение на определена работа – когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя-прехвърлител, новият работодател не може да сключи отново договор при условията на чл. 70, ал. 1 КТ за същата работа/Решение № 188 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 795/2012 г., IV г. о., ГК/. Наличието на задължителна практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване, изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №507 от 29.10.2014г., постановено по в.гр.д.№ 632/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.