ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 799
София, 12.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1142 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М., [населено място] срещу решение № 480 от 14.12.2016 г, постановено по гр.дело № 682/2016 г на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 140 от 15.7.2016 г по гр.дело № 178/16 г на Районен съд-Свиленград, като са уважени предявените от П. В. З. искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение и по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на преди заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 КТ в размер на 2560,10 лв.Първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.225 ал.1 КТ му е присъдена още сумата 766 лв, обезщетение за времето от 12.7.16 г до 11.8.16 г, ведно със законната лихва, считано от 5.4.16 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба П. В. З. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.О..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.претендира разноски, сторени в това производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „специалист“ в отдел „Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство“ в Териториално митническо управление, М. С..Същото е прекратено със заповед № 936/1.2.16 г на директора на А. М. на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ, поради съкращение в щата.Прието е, че заповедта за уволнението на ищеца е предшествана и обусловена от Постановление № 393/30.12.2015 г на МС за изменение и допълнение на У. правилник на А. М., в който с разпоредбата на чл.7 ал.1 думата „С.“ е заличена, считано от 11.1.2016 г и А. е структурирана в Ц. м. у. и м., без тази в С., като в структурата на М. Б. се създават м. учреждения, М. п. К. А., а в структурата на М. П. се създават М. б. С., М. б. К. и М. б. Х..Общата численост съобразно поименното щатно разписание към 8.1.2016 г на персонала е 330 щ.бр.Със заповед на министъра на финансите № 3МФ-1257 от 14.12.2016 г се закриват Т. С. и МП „К. А.“ и се създават такива към М. П..Въззивният съд е приел, че приложеното уволнително основание е съкращаване в щата, а не закриване на част от предприятието /както е приел първоинстанционният съд/, тъй като съответните трудови функции не са премахнати а са преминали в структурата на други митнически учреждения.Прието е, че при така извършеното съкращение в щата за работодателя е съществувало задължение за подбор което не е изпълнено.Съпоставката е следвало да бъде извършена между лицата З., Г. и Б..Последните двама по новото щатно разписание са преназначени на длъжност „старши специалист“ от длъжностите, които са заемали преди промяната на щатното разписание- Г.–длъжността „старши специалист“, а Б. „технически сътрудник“.При анализа на доказателствата съдът е приел, че е налице пълно съвпадение на изпълняваните функции за длъжностите „старши специалист“ и „специалист“, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор между тези лица или най-малкото да съпостави Б. и ищеца, за да прецени кой от тях може да заеме длъжността по новото щатно разписание.Това в случая не е сторено.Следователно подбор не е извършен.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Като разрешен в противоречие с представена задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК е формулиран въпрос : 1/за задължението на работодателя да извърши подбор с участие на всички служители, заели длъжност, сходна с тази на ищеца, в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата, когато функциите на звеното не се преустановяват, а се поемат от други звена в различни населени места.Длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители със сходни функции, с място на работа в различни структури-едните в звеното, в което има съкращение в щата, а другите в звеното което поема функциите на закритото звено.
Касаторът изтъква, че според задължителна практика на ВКС работодателят не е длъжен, нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа в различни населени места според трудовите договори, тъй като не може да изменя едностранно определеното място на работа. Изтъкват се решение № 144/2016 по гр.д №122/2016г ІV г.о, цитираните в него реш. №100/2011г по гр.д №701/2009г, реш. № 6/2014г по гр.д №3655/2013 ІV г.о , прилага се реш. № 191/2016г по гр.д №626/2016г ІV г.о , реш.№179/2015г по гр.д №5408/2014г ІІІ г.о , реш. 211/2014г по гр.д №4441/2013г по реда на чл. 290 ГПК и цитирана в тези решения.
2. Съществува ли задължение за подбор между служители , заемащи длъжности със сходни наименования , но с различни функции и задължения в различни структурни образования със седалище в различни населени места , с място на работа в едно и също населено място ,на една администрация.
Касационната жалба е допустима. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска , като съображенията за това са следните:
По първия формулиран въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Приложените множество съдебни решения от практиката на ВКС за илюстрация на тезата, че подбор между служители с месторабота в различни населени места не може да се извърши, не подкрепят довод, че подбор между служители, чиято месторабота е в едно населено място, но в резултат на вътрешни реорганизации длъжностите им се включват в щатовете на звена , чието седалище е в друго населено място, не следва да се извърши. Въззивният съд не е дал разрешение, според което при установените обстоятелства подбор задължително е следвало да се извърши между служители от М. П. с месторабота в този град и ищеца. Длъжността на последния, заедно с реорганизирано звено на бившето Т. М. С. (отдел ППТРР), е преминала към М. П., но местоработата продължава да е в С. и функцията от трудовата му дейност до уволнението му се реализира там.Отговорът на поставения въпрос не би имал самостоятелно решаващо значение в случая. Решаващо за изхода на делото е, че при конкретните обстоятелства и при посоченото основание за уволнение, подбор е следвало да се извърши, поради посочените от Хасковски окръжен съд две длъжности с еднаква трудова функция, с една и съща месторабота в системата , което е достатъчно да направи подбора задължителен. В мотивите си съдът ясно е посочил между кои лица е следвало да бъде извършен подбора като е взел предвид сходната/идентична длъжност, на която са продължили работа.Д. въззивният съд да смята, че в подбора е трябвало да участват включително тези служители, чиято трудова функция е била идентична, или сходна с тази на ищеца, но местоработата им е в [населено място], оспорва се мотив без решаващо значение за крайните изводи, без решаващо за и изхода на спора значение.Разрешението, дадено от въззивния съд, касаторът възприема превратно.Решението на Хасковски окръжен съд за задължителност на подбора не е в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС, а изразява водещия в нея принцип : задължителността за извършване на подбор се преценява въз основата на реалните факти , а не на такива от организационно естество. Обособената структура , в чиито рамки стои задължението за подбор е самата А. М., а не М. П., или М. Б. със своите щатове, но при определянето на кръга участващи в подбора служители, един от критериите е местоработата им в едно и също населено място, като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение.Както и да преобразува и реорганизира своята структура , съответно да съставя щатове въз основа на тези промени , А. М., като работодател , не може да преодолее изискването за извършване на подбор между тези свои служители по трудов договор, които извършват идентична, или сходна работа при осъществявания митнически контрол и други възложени им функции по митническата дейност в [населено място].Няма спор, че митническата дейност там продължава да се осъществява , включително трудовата функция на ищеца. Ако ще намалява броят на заетите с нея служители по трудов договор с позоваване на прекратителното основание по чл. 328,ал.1,т.2, предл.второ КТ работодателят е длъжен да извърши подбор. Ето защо основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице .
При формулирането на въпроса, за който се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Повдига се въпрос за релевантността на признак, отречен в установената практика на ВКС.Не наименованието на длъжностите е навело въззивният съд на извод за една и съща трудова функция.Въпрос относно прекратяване на трудовото правоотношение с В. М. представлява пряко оспоране на изводите на съда по отношение на съпоставяните длъжността на ищеца с тази на Г. и Б.. Въззивният съд е обосновал извода за еднороден характер на работата, а въпросът в изложението касаторът основава на обратната теза, като изтъква съображения , които въззивният съд не е обсъждал, тъй като не са били въведени като доводи и фактически твърдения. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Предвид изложеното, Върховен касационен съд , Четвърто г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 480 от 14.12.2016 г, постановено по гр.дело № 682/2016 г на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 140 от 15.7.2016 г по гр.дело № 178/16 г на Районен съд-Свиленград
ОСЪЖДА А. М., [населено място] да заплати на П. В. З. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.