О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София 20.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 330 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. С. чрез особен представител адв.М. Ц. чрез пълномощник срещу решение № 1506 от 16.07.14г.по в.гр.дело № 526/14г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 8157 от 3.12.13г.по гр.дело № 372/09г.на Софийски градски съд,І г.о.,18 състав.С него е отхвърлен предявеният от същата страна против Лула И. Б.,Р. Ж. Б. и К. Ж. Б. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца договор за дарение,обективиран в нот.акт № 56/28.09.20001г.
В приложеното изложение се сочи основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложено е решение № 20 от 2.02.11г.по гр.дело № 620/10г.на ІV г.о.на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният иск по чл.135 ЗЗД не може да бъде успешно проведен,тъй като вземането на ищеца Д. С. е на основание договор за кредитиране и подписан впоследствие споразумителен протокол,които установяват правоотношение между юридически лица,а не доказват задължение на наследодателя на ответниците Ж. Б. към ищеца.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставеният от касатора въпрос: когато заемната сума е получена от физическо лице,което не е било управител на дружеството- заемател,задължено ли е това лице за получените суми към заемодателя, не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Прието е,че както договорът за кредитиране от 4.01.94г.,така и споразумителния протокол от 26.07.01г.са сключени между [фирма] и [фирма],в които изрично е посочено,че ищецът Д. С. и наследодателят на ответниците Ж. Б. действат в качеството на представители на юридическите лица и съответно правата и задълженията по тях са възникнали в правната сфера на представляваните,а не на представителите.
Приложеното решение № 20 от 2.02.11г.по гр.дело № 620/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,не е относимо към поставения въпрос и не може да обоснове твърдението за противоречие с практиката на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1506 от 16.07.14г.,постановено по гр.дело № 526/14г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.