О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1132
София 10.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3093 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. В. чрез адв.Д. С. срещу решение № 11 от 9.01.14г.по в.гр.дело № 950/13г.на Апелативен съд – Пловдив.С него е отменено решение № 1016 от 7.06.13г.по гр.дело № 654/12г.на Окръжен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против [фирма] [населено място] за заплащане на сумата 23 130 евро,представляваща неустойка за забава за периода от 1.06.2009г.-19.09.2011г.и дължима по чл.17 ал.3 от предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и за строителство на недвижим имот от 3.09.2008г.,поради непредаване на владението върху недвижимия имот в срока по чл.2 от договора и представляваща 20% от платената продажна цена в размер на 115 650 лв,ведно със законната лихва върху главницата от 23 130 евро,считано от 1.03.2012г.до окончателното изплащане.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата чрез пълномощник адв.И. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли предявения иск по чл.92 ЗЗД въззивният съд е приел,че разпоредбата на чл.17 ал.3 от предварителния договора изключва възможността ищцата да претендира заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на владението върху процесния имот,тъй като подобна неустойка не е била уговаряна между страните.Според съда в цитирания текст от договора са предвидени две самостоятелни неустойки – първата е за забава на изпълнението на задължението за подписване на нотариален акт,а другата за неизпълнение на задължение за предаване на владението,което неизпълнение следва да е пълно ,а не забавено.Изложени са и съображения,че дори и да се приеме,че с предварителния договор е уговорена неустойка за забава,ищцата не е доказала плащане на уговорената в чл.9 продажна цена,което е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД е относим към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.Въззивният съд е изтълкувал волята на съдоговорителите по предварителния договор и е изложил мотиви за това.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е направил правните си изводи,е свързана с формиране на вътрешното му убеждение и би била предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК при вече допуснато касационно обжалване.Освен това този въпрос не е решаващ,тъй като съдът е изложил и допълнителни мотиви, за да отхвърли предявения иск,а именно,че ищцата не е доказала,че е изправна страна по договора.По правни въпроси,които не са от значение изхода на спора,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.1 от ал.1 на чл.280 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 11 от 9.01.14г.,постановено по в.гр.дело № 950/13г.на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.