4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 17.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 50237 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник адв.И. А. против решение № 1494 от 8.07.15г.по в.т.дело № 121/15г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
С въззивното решение е отменено решение № 1601 от 13.10.14г.по т.дело № 3626/12г.в частта,с която Софийски градски съд е признал за установено по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК,предявен от [фирма] срещу [фирма],че [фирма] дължи на [фирма] вземане в размер на сумата над 55 896.15 евро главница,както и в размер на сумата 2 420.94 евро договорна лихва по договор за кредит,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.417 ГПК по гр.дело № 51105/10г.на СРС,29 състав,както и в частта за разноските в размер на разликата над 3780.23 лв до 4359.40 лв и вместо него е постановено друго,с което отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено,че ответникът дължи на ищеца вземане в размер на сумата за разликата над 55 896.15 евро до 59 946.52 евро главница,както и в размер на сумата 2420.94 евро договорна лихва по договор за кредит,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по гр.дело № 51105/10г.на СРС,29 състав.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационната жалба се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В самото изложение се съдържат касационни оплаквания по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че е доказано наличието на правоотношение между страните,основано на договор за кредит от 21.11.07г.за закупуване на товарен автомобил.Счел е за доказано твърдението,че на 21.11.07г.едноличният търговец- кредитополучател /праводател на ответника/е отсъствал от страната,но са изложени съображения,че това обстоятелство не променя извода за наличие на валидно възникнало правоотношение между търговеца и банката,тъй като волята за сключване на договора се обективира с подписването му,а този факт не е оспорен.Приети са за неоснователни и възраженията,свързани с предсрочната изискуемост на кредита.Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза,от която е установено,че кредитополучателят,а впоследствие ответното дружество,са погасявали главницата по вноските само първите шест месеца/май 2008г.-октомври 2008г./,като вноските по лихвите са погасявани частично.Към 7.07.09г./връчването на нотариалната покана /въпреки че са били налице периодични плащания,нито едно от тях не покрива пълното задължение на вноските.Направен е извод,че за кредитора е възникнало правото да направи целия кредит предсрочно изискуем,от което се е възползвал,като е отправил нотариална покана,която е връчена на едноличния търговец Г. и на управителя на ответното дружество при спазване изискванията на Закона за нотариусите и ГПК.По отношение размера на вземанията въззивният съд е стигнал до изводи,различни от тези на първата инстанция,като е взел предвид възраженията на ответника и на базата на ССЕ и на самостоятелни изчисления е приел,че остава дължима сума по главницата в размер на 55 896.15 евро,а лихвата е погасена чрез плащане.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и да обоснове наличието на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Доколкото в случая е поставен въпросът за нищожността на договор за банков кредит поради липса на съгласие ,той не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По въпросите за нищожност на договора поради липса на съгласие има практика на ВКС,която въззивният съд е съобразил,като е приел,че съгласието за сключване на договора се обективира при подписването му,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.
Оплакванията за неправилност,необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а са касационни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК,които са предмет на разглеждане само след допусната касация.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1494 от 8.07.15г.,постановено по в. т.дело № 121/15г.на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], /адрес/ да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 1000 лв/хиляда/ юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.