ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
София, 19.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1877 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. А. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Р. К. срещу решение №2422 от 08.12.2015г., постановено по в.гр.д. №3838/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12-ти състав. С него е потвърдено решение от 13.04.2015г., постановено по гр.д.№2721/2014г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 15-ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Т. А. срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 във вр. с чл.439 от ГПК за недължимост на присъдени с две влезли в сила съдебни решения парични вземания на обща стойност 93 578.22 лв.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.И. М.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че с изпълнителен лист от 14.12.2004г., издаден от Софийски окръжен съд, М. Т. А., в качеството й на [фирма], е осъдена да заплати на [фирма] следните вземания: сумата от 8975 лв.-на основание чл.92 ЗЗД, сумата от 662 лв.-на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и сумата от 99.72 лв.-на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, установени с решение по гр.д.№667/2002г. на Софийски апелативен съд, влязло в сила на 23.01.2003г.; сумата от 73035 лв.-на основание чл.93, ал.2 ЗЗД и сумата от 10806 лв.-на основание чл.86 ЗЗД, установени с решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№257/2003г., влязло в сила на 02.08.2004г. На основание на издадения изпълнителен лист ответникът е подал молба от 23.01.2008г. за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Г. К.. Образувано е изпълнително дело №3/2008г., по което е изпратена покана за доброволно изпълнение на ищцата на 22.11.2011г., с която е наложена и възбрана на собствения й поземлен имот. С молба от 20.12.2011г. ответникът е прекратил изпълнителното дело при ЧСИ К. и е получил обратно изпълнителния си лист. На 21.12.2011г. е депозирал молба до ЧСИ Т. Д. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. С молба от 20.03.2012г. е поискал изпълнителните действия по новообразуваното изпълнително дело да бъдат продължени от ЧСИ В. Н..
От правна страна въззивният съд е приел, че понеже процесните вземания са установени с влезли в сила съдебни решения, погасителната давност за тях е петгодишна, като новата давност започва да тече от момента на влизане в сила на решенията-чл.117, ал.1 и 2 от ЗЗД. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Бездействието на кредитора, като елемент на фактическия състав на погасителната давност, е преустановено с молбата от 23.01.2008г./в рамките на петгодишния срок/ до ЧСИ К. за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения за тези вземания изпълнителен лист, от която дата давността се счита прекъсната. Поради неизтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок за погасяване на установени с влезли в сила съдебни решения вземания, предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен като неоснователен.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поставя процесуалноправния въпрос: Може ли съдът да обсъжда събрани по делото доказателства и да прави съответните изводи извън обхвата на направените от страните възражения.
Твърди, че при наведени от страна на ответника конкретни основания за прекъсване на погосителната давност, въззивният съд е излезнал извън рамките на тези конкретни възражения и е приел, че давността е прекъсната на друго, ненаведено от ответника основание. Според него, по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №2422 от 08.12.2015г. по в.гр.д. №3838/2015г. на Софийски апелативен съд, І ГО, 12-ри състав поради следните съображения:
Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. №1/2009 г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Поставеният от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е приел, че бездействието на кредитора, като елемент на фактическия състав на погасителната давност, е преустановено с молбата от 23.01.2008г./в рамките на петгодишния срок/ до ЧСИ К. за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения за тези вземания изпълнителен лист, от която дата давността се счита прекъсната, което основание за прекъсване на погасителната давност е посочено като възражение в отговора на исковата молба. Приетото от въззивния съд, че давността е прекъсната и на друго, ненаведено от ответника основание, не води до различен краен извод относно основателността на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски в настоящата инстанция, но не е представил надлежни доказателства, че те действително са направени. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение ще бъде платено по банков път, по посочената в него банкова сметка, но не е представен съответен банков документ, че сметката на адвоката е заверена с посочената сума. Поради това, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 3000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2422 от 08.12.2015г., постановено по в.гр.д. №3838/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, І ГО, 12-ри състав.о
ОСЪЖДА М. Т. А. от [населено място] да заплати на [фирма] със седалище в [населено място] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, направени в настоящото производство в размер на 3000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.