3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
София, 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3051 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 630 от 4.04.16г.по в.гр.дело № 3441/15г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 416 от 21.05.15г.по гр.дело № 246/14г.на Видинския окръжен съд.С него е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата 39565.20 лв обезщетение за неоснователно ползване,в периода 27.05.08г.- 27.05.13г.,на недвижим имот с идентификатор 10971.504.327 по КК на [населено място],с площ от 608 кв.м.,както и предявеният иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 4063.53 лв обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.05.13г.- 30.05.14г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса:Допустимо ли е собственикът на господстващия имот в полза на който е възникнал специален,точно определен по вид на ползване сервитут,да ползва служещия имот по начин,който не е посочен в закона.В самото изложение се съдържат и доводи по същество на спора,които не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а към правилността на решението.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.28- ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че [община] е собственик на процесния имот/незастроен/- ПИ с идентификатор 10971.504.327 по КК на [населено място],с площ от 608 кв.м.Придобила го е през 1991г.по силата на закона -§7 ал.1 т.6 ПЗР на ЗМСМА,като имот държавна собственост/междублоково празно пространство към 91г./,предназначен да задоволява потребности на населението с местно значение – битовото и комуналното им обслужване.Прието е за установено,че ответникът е собственик на съседен имот/100 % застроен/- ПИ с идентификатор 10971.504.326 по КК на В. с площ от 778 кв.м.и построената в него сграда със застроена площ 778 кв.м.- н.а.№ 81/2008г.От заключението на основната и допълнителна експертиза на в.л.С. К. било установено,че съществуващата в ПИ 10971.504.326 масивна сграда се състои от две сградни тела с различна етажност,които са свързани и имат общ вход,но са нанесени в КК като отделни сгради,като най-вероятната година на построяването им е 1970г.За да приеме,че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен,съдът е изложил съображения,че сградното тяло 10971.504.326.2 –на два етажа,с полуподземно и надземно ниво,съдържащо възлова станция,от която се захранват 30 бр.трафопостове за централната част на [населено място],представлява енергиен обект по смисъла на Закона за електростопанството/отм.,на § 1 т.17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм.8 и на § 1 т.23 от Закона за енергетиката.Позовал се е на чл.60,чл.61 и чл.62 от ЗЕЕЕ/отм./,действал в периода 1994г.- 2004г.,където е предвидено,че около енергийните обекти се създават сервитутни зони,като сервитутното право възниква за съществуващите към влизането му в сила енергийни обекти по силата на закона,какъвто е разглеждания случай.За ползването на сградно тяло 10971.504.326.1/административна сграда,нямаща статут енергиен обект/ допълнителната техническа експертиза е определила прилежащия терен по чл.64 ЗС.Направен е извод,че за площта от 352 кв.м.от процесния имот/извън сервитутната зона към енергийния обект и прилежащата площ по чл.64 ЗС към административната сграда/доказателствата по делото не установяват ответното дружество да е препятствало достъпа и възможността на общината да ползва тези 352 кв.м.
Не е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Настоящата хипотеза не е такава.Настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посочения от касатора въпрос: Допустимо ли е собственикът на господстващия имот в полза на който е възникнал специален,точно определен по вид на ползване сервитут,да ползва служещия имот по начин,който не е посочен в закона,не е обусловил въззивното решение.Предявените искове са отхвърлени,защото съдът е приел,че по делото не е доказано от ответното дружество да се извършвани действия,пречещи на служители на общината да влизат в имота и да го ползват извън сервитутната зона към енергийния обект и прилежащата площ към административната сграда.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не са основание за допускане на решението до касаицонен контрол.Те биха могли да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред ВКС в размер на 1838.36 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 630 от 4.04.16г.,постановено по гр.дело № 3441/15г.на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1838.36 лв /хиляда осемстотин тридесет и осем лв и тридесет и шест ст/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.