Р е ш е н и е
№ 329
София, 21.10.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ю.Г.
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2683/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 12.02.2015г. по гр.д.№2185/2014г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.
Жарлбоподателят -П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен иска е неправилно и моли да бъде отменено като бъде намален присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Ответникат по жалба М. Ж. К. не се явявя и не взема становище по жалбата
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България да заплати на М. Ж. сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лв. искът е отхвърлен
Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Приел е за установено от приложеното към настоящото дело НОХД № 1746/2012г. на РС Бургас, че спрямо М. Ж. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.9 и т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по което същият е бил оправдан с Присъда № 1895 от 09.11.2012г. по НОХД № 1746/2012г. на РС Бургас, потвърдена с Решение № 130/16.07.2013г. по ВНОХД № 333/ 2013г. на ОС Бургас. От приложеното дело се установява също и че спрямо него по време на наказателното производство за били предприемани съответни мерки на процесуална принуда, а именно- мярка за неотклонение ”Задържане под стража” за общо 242 дни в периода 07/08.03.2013г. и от 13.03.2012г. до 09.11.2012г. и МНО-”Домашен арест” – 5 дни от 08.03.2012г. до 13.03.2012г. Видно от Постановлението за привличане на обвиняем, лицето е било привлечено на 07.03.2012 г. по ДП № БОП-18/2012г. – ДП № 518/2012г. на РП Бургас, като обвинителният акт спрямо лицето, внесен в съда с посочената правна квалификация е от 07.05.2012 г.
Съдът е установил от представената справка за съдимост, че към 29.07.2014 г., същият е бил осъждан по НОХД № 79/2007 г. по описа на Военен съд –Варна, като наложеното наказание от една година и два месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК е било отложено за срок от три години, а НОХД № 1913/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, е приключило със Споразумение от 15.03.2011 г.
Съдът при тези данни е приел, че не е налице хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия; когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, а обремененото съдебно минало на пострадалия няма отношение към хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Приел е, че съпричиняване е налице и когато с поведението си пострадалият е станал причина както за промяна на марката за неотклонение, така и за удължаване на времето, през което е продължила съдебната фаза на процеса, каквото поведение в случая не е налице. Прието е също така, че делото е приключило спрямо лицето в разумни срокове.
Съдът е взел предвид представените медицинските документи по делото, без да е изслушана съдебно-медицинска експертиза установяваща връзката им с воденото наказателно преследване, съобразил е и негативните последици, до които наказателното преследване е довело за близки на лицето, както и че са засегнати честта и достойнството Ж.. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че в настоящия случай сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е достатъчна и справедлива с оглед фактите по конкретния казус.
Допуснато е ксационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В същата се приема, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДВПГ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че с оглед отговорите на поставените въпроси решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постонови решение по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която не е упражнявана извън рамките на разумното, както и начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения, с оглед и на други водени срещу него наказателни преследвания. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 5000 лева до уваженя от въззивния съд размер от 10000 лева.
Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
р е ш и :
ОТМЕНЯ Решение от 12.02.2015г. по гр.д.№2185/2014г. на ОС Бургас в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000/ пет хиляди/ лева до 10000 лева, като вместо него ПОСТАНОВява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Ж. К. срещу П. на РБ, с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОД, за сумата над 5000/пет хиляди/лева до 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 16.07.2013г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: