О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София 23.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3934 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Г. А. и Н. П. А. срещу решение № 179 от 24.03.14г., постановено по в.гр.дело № 94/14г.на Пловдивския апелативен съд.С него е отменено решение № 2030 от 12.12.13г.по гр.дело № 3683/12г.на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е уважен искът по чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът,предявен от същите страни против Ю. Й. А. за обявяване нищожността на договор за дарение,оформен с нот.акт № г.,относно апартамент,находящ се в [населено място], [улица],вх.,ет.,със съответните прилежащи изба № и 3.79% ид.части от общите части на сградата,на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД,поради липса на предписаната в чл.579 ал.1 ГПК вр.с чл.18 ЗЗД специална писмена форма.
В частта,с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за обявяване нищожност на дарението между страните поради липса на съгласие,решението е влязло в сила като необжалвано.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторите сочат визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Ю. Й. А. чрез особен представител адв.Н. Ш. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че при сключване на атакуваната сделка е спазена предвидената в чл.579 ал.2 вр.с чл.189 ГПК нотариална форма за дарение на недвижим имот,независимо от факта,че дарителят Й. А.,грамотен и в състояние да се подписва,не е положил подпис върху нот.акт за дарител,а е положил отпечатък от десен палец.Прието е за установено по несъмнен начин,че към датата на сключване на атакувания договор – 28.12.09г.Й. А. е страдал от практическа глухота и практическа слепота.Изложени са съображения,че е спазена разпоредбата на чл.579 ал.2 ГПК,изискваща когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи разпоредбата на чл.189 ал.1 ГПК,според която полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис.Въззивният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 313 от 22.06.11г.по гр.дело № 1409/10г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което недъгавостта включва всякакъв вид заболявания ,които имат за последица някакъв вид недъг,т.е.някакво трайно увреждане на здравето.Полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата,които страдат от някакъв недъг,е оглед установяване автентичността на направените от тях изявления,като ги защитава и от възможна подправка поради затруднение за писане,както е в настоящия случай.Ето защо е направен извод,че нотариалното удостоверяване не е нищожно и съответно не е налице нищожност на сделката на основание чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Посоченият от касатора въпрос: при установените по делото заболявания – практическа слепота и практическа глухота на участник в нотариална сделка,достатъчно ли е наличието на отпечатък от палеца на дясната ръка на това лице в нот.акт,за да приеме съда,че е налице валидна сделка, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,а в съответствие с нея.В цитираното по-горе решение на ВКС,както и в решение от 5.05.10г.по гр.дело № 137/09г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение от 20.02.09г.по гр.дело № 633/08г.на ВКС се приема,че при недъг,който обусловя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна.Посочено е,че уникалността на дактилоскопските линии,които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа,дават по-голяма сигурност за автентичността на направеното волеизявление.
На въпроса: спазена ли е предписаната от закона форма на нот.акт в случай,че не са изпълнени особените изисквания на чл.579 ал.2 ГПК при участник в сделката,страдащ от слепота и глухота е отговорено с посочената задължителна практика,съобразена от въззивния съд,който е приел,че не е нарушена посочената разпоредба,защото е спазено законовото изискване,даващо по-голяма сигурност за автентичносттта на направеното волеизявление.
По въпроса спазени ли са изискванията на чл.583 ГПК няма формирани изводи на въззивния съд.
Приложената към изложението практика на ВКС е относима към иска за обявяване нищожност на дарението между страните поради липса на съгласие,който не е предмет на разглеждане в настоящото производство,тъй като в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 179 от 24.03.14г., постановено по в.гр.дело № 94/14г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.