О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 11.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 460 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. С. чрез адв.Г. М. против решение № 166 от 27.10.15г.по в.гр.дело № 363/15г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 119 от 20.05.15г.по гр.дело № 632/14г.на Шуменския окръжен съд.С него са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против П. С. В. и Р. Г. В.,за установяване симулативността на договор за покупко-продажба,сключен между П. Х. С. и П. С. В.,оформен с нот.акт № 186,т.ІІІ,рег.№ 6351,н.д.453/2011г.,като прикриващ дарение и за възстановяване на запазената част на М. С. С. от наследството на П. Х. С.,чрез намаляване на привидното дарение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните процесуални въпроси: 1.Могат ли косвените доказателствени средства,разгледани в тяхната съвкупност,да обосноват в достатъчна степен сигурност,за да може въз основа на тях да се приеме,че процесната сделка е симулативна и прикрива друга сделка; 2.Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата,както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба П. С. В. и Р. Г. В. чрез адв.П. П. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 26.06.11г.между П. Х. С. в качеството на продавач и П. С. В. като купувач е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,оформен с нот.акт № 186/2011г.,за сумата 25 000 лв,която сума продавачката е заявила,че е получила напълно от купувачката по банков път и съгласно уговореното между тях,като продавачката е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване на прехвърлените имоти.Прието е,че сумата не е била платена преди изповядване на сделката ,както е записано в нот.акт,а на 22.07.11г.с два банкови превода от по 12 500лв е преведена по банковата сметка на продавачката.Последната е върнала по банков път част от парите на купувачката,без посочено основание за това,като от цялата платена сума по сметка на продавачката е останала сумата 7000 лв.В същия ден П. С. е изтеглила от сметката си сумата 5 000 лв,но при липсата на доказателства, съдът е счел за недоказано твърдението на ищцата,че и тази сума е върната на купувачката.За установяване действителната воля на страните са разпитани свидетели,които са допустими съгласно чл.165 ал.2 ГПК.След анализ на показанията им въззивният съд е направил извод,че те не са достатъчни да докажат симулацията,а и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.Част от свидетелите са сочили за споделено от страните по сделката желание да бъдат обвързани от възмезден договор,с който срещу прехвърлянето на имотите,продавачката ще получи цена от купувачката,а и по делото съдът е приел за установено,че посочената в нотариалния акт цена на имотите е била изплатена изцяло от ответницата.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства
По поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.и с приложените решения.В решение № 31 от 9.03.12г.по гр.дело № 502/11г.на ІІІ г.о.на ВКС е прието,че косвените доказателствени средства,разгледани в тяхната съвкупност,могат да обосноват в достатъчна степен сигурност,за да може въз основа на тях да се приеме,че процесната сделка е симулативна и прикрива друга сделка.
В решение № 331 от 4.07.11г.по гр.дело № 1649/10г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че правилото на чл.188 ГПК /1952г./предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата,които имат значение за спора да съответстват на събраните по делото доказателства.Прието е,че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право.Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата,въз основа на които намира едни от тях за установени,а други за неосъществили се.Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните,които имат значение за решението по делото.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.В случая въззивният съд е обсъдил събрания доказателствен материал по делото и не е уважил предявените искове,защото по делото не е доказана симулативност на договора за продажба.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК доколкото по поставените въпроси жалбоподателката се позовава на задължителната практика на ВКС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените за тази инстанция съдебни разноски в размер на 750 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 166 от 27.10.15г.,постановено по в. гр.дело № 363/15г.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. С. С. ,ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място],ЖК”В. Л.”№ 31,вх.А,ет.3,ап.9 да заплати на П. С. В. и Р. Г. В.,и двамата с адрес:гр.Шумен, [улица] вх.2 ет.5 ап.31 сумата 750 лв/седемстотин и петдесет/ съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.