4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 30.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 116 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 433 от 10.10.16г.по в.гр.дело № 317/16г.на Софийски окръжен съд в частта,с което е потвърдено решение № 3 от 4.01.16г.по гр.дело № 531/15г.на Районен съд – Елин Пелин.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от С. М. Б..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси : Какво представлява преместването на предприятието – еднозначно ли е с преместване на машините и работниците и дали липсата на изричен писмен отказ е съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието; Защо се счита,че е симулативно преместването на предприятието,след като няма работници на площадката в [населено място],а са назначени други на съществуващата от 2011г.площадка в [населено място]; Как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието от площадката в [населено място] на тази в [населено място] и какъв е разумния срок, след като и законодателят не е определил нормативен срок.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба С. Б. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 81/1.06.15г.на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. Б. от длъжността „машинен оператор дървообработване” в [фирма]-с.П.,на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ, считано от 1.06.15г.,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че не е налице фактическия състав на приложеното основание за уволнение. Само малка част от използваните от работодателя машини и съоръжения е била преместена в [населено място],а основната част от производствените машини и оборудване е останала в производствената база в [населено място],както и няма преместване в новото населено място на всички работници,с които работодателят е осъществявал дейността си до този момент.Според въззивния съд ищцата не е направила изричен отказ да последва предприятието.Тя е изразила съгласието си да последва предприятието,като е поискала от работодателя да уговорят новите условия на труд и социално-битовите условия,но с писмо от 27.05.15г.работодателят я е уведомил,че няма да й осигури превоз до новото място на работа и /или жилище,което да обитава в другото населено място,като не й е предоставил възможност изрично да заяви дали при тези условия поддържа съгласието си да последва предприятието.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Относно предпоставките,при които следва да се извърши уволнението по чл.328 ал.1 т.7 КТ/преместване на предприятието и отказ на работника/ – не е налице противоречие в съдебната практика и не са настъпили промени в законодателството и обществените условия,налагащи други разрешения или осъвременяване на тълкуването.Няма преместване на предприятието по смисъла на закона, ако не е изцяло преместена осъществяваната дейност,включваща както материално-техническа част /машини,съоръжения,материали/,така и работниците и служителите,които осъществяват дейността.Частичното преместване на част от съоръженията не е достатъчно,когато то не възпрепятства продължаване на осъществяване на дейността. Преместването на друго населено място не дава основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника.Той е длъжен да му предложи да го последва и може да го уволни само ако той откаже да приеме предложението.Отказът трябва да е ясен,категоричен и недвусмислен.Законодателят не е посочил форма и срок за изразяване на отказа.При спор отказът на работника да последва предприятието в друго населено място подлежи на установяване от работодателя.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с изложеното по-горе.
Поставените въпроси,касаещи преместването на предприятието от [населено място] в [населено място] като оборудване,машини и персонал,касаят фактите по спора и по своя характер представляват оплакване досежно възприетата от съда фактическа обстановка,поради което не съставляват общо основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Възприемането на едни или други факти от съда за осъществили се или неосъществили се,касае обосноваността на съдебното решение,което може да бъде предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Въпросите относно срока,в който работникът следва да даде съгласието си и формата му,са неотносими,защото въззивният съд не е формирал решаващи изводи по тях.Освен това са и без значение за крайния изход на спора между страните, след като не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.328 ал.1 т.7 КТ – преместване на предприятието в друго населено място.
При тази изход на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 930 лв разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 433 от 10.10.16г., постановено по в. гр.дело № 317/16г.на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] , [община] да заплати на С. М. Б.,съдебен адрес: [населено място], [улица],адв.Р. Д. сумата 930 лв /деветстотин и тридесет/разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.