ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1085
София,02.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3395 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Х. Х.-Р. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Е. С. от АК В., срещу въззивното решение от 20.3.2015 г, постановено по гр.дело № 9604/2014 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав, с което е отменено решение от 4.3.2014 г на СРС, 53 състав, по гр.дело № 55401/12 г в частта, с която предявените от Т. Х. Х.-Р. искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ са уважени и вместо него с възивното решение исковете са отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба не неоснователна.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Т. Х. Х.-Р. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „счетоводител”.Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, считано от 1.10.12 г, поради намаляване обема на работа, като е осъществен фактическият състав на посоченото уволнително основание.Прието е на основание изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, че в резултат от икономическата криза дружеството-ответник е отчело най-голяма финансова загуба в размер на 300 000 лв през 2011 г като са прекратени договорните отношения с един от най-големите му клиенти.Това е наложило освобождаването на 9 служители.Установено е че общият оборот на дружеството през 2011 г е възлизал на 4 018 381 лв, а към м.август 2012 г- на 2 476 604 лв.Същият месец ответникът е загубил още двама големи клиенти.Това се е отразило и на счетоводната дейност на дружеството, като е намалял броя на счетоводните операции.Въведено е автоматично издаване на фактури със съответните операции по осчетоводяване на сметки и не се налага ръчното им въвеждане.По този начин голяма част от задълженията на счетоводителя са отпаднали.Въведена е и нова система за автоматизирана обработка на всички плащания чрез интернет банкиране, което е спестило ръчното въвеждане на операциите по счетоводната система.Констатирана е и трайна тенденция на намаляване поръчките от страна на клиенти на ответника.Отделно от това въззивният съд е приел, че не е налице нарочен акт на работодателя /решение/, който да установява фактическото състояние на намаляване обема на работа.Такъв акт обаче не е необходим, доколкото релевантно е да се докаже, че намаляването на обема на работа е засегнало трудовата функция на конкретния работник или служител.В конкретния случай е прието за установено, че общото намаляване обема на работа на ответното дружество се е отразило на трудовата дейност на Р. като счетоводител.Намалял е документооборота, оттам и броя на обработваните счетоводно от нея документи-приходни, разходни, касови и банкови документи.Поради това е обоснован извода, за наличие на елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание.
Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправните въпроси:
1/ Към кой момент следва да се преценява наличието на прекратителното основание, посочено в уволнителната заповед.Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 608/12.10.2010 г по гр.дело № 1139/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което е необходимо уволнителното основание да се е осъществило към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ;
2/Подържа се, че въпросът „допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа, уволнителната заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя, прието по надлежния ред за намаляване на персонала” е разрешен в противоречие с решение № 174/10.4.12 г по гр.дело № 883/11 г по описа на ГК, Четвърто ГО, с което е прието, че липсата на решение на компетентния орган, взето по надлежния ред за намаляване на персонала съобразно намаления обем на работа, обуславя незаконност на уволнението.
По първия от поставените въпроси.
С решение № 608 от 12.10.2010 г по гр.дело № 1139/2009 г на ВКС, ГК, Четвърто отделение е прието, че е необходимо именно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, вкл. да е съобразена предварителната закрила по чл.333 КТ.
Въззивният съд не е допуснал противоречие с посочената задължителна практика при разглеждане на релевантния за спора въпрос „към кой момент следва да се установи намаляването на обема на работа като обективен факт”.Според въззивния съд моментът към който следва да се прецени намаляването на обема на работа е този на предприетото уволнение.Този извод на съда напълно съответства на посоченото от касатора решение, както и на задължителната съдебна практика обективирана в други постановени по реда на чл.290 от ГПК актове, в това число и решение № 703 от 17.11.2010 г на ВКС по гр.дело № 90/2010 г на ГК, Трето ГО.
По втория от поставените въпроси.
С въззивното решение съдът не се е произнесъл по въпроса „допустимо ли е при уволнение поради намаляване обема на работа самата уволнителна заповед да замества нарочното решение на компетентния орган на работодателя, прието по надлежния ред, за намаляване на персонала”.Въззивният съд се е произнесъл по друг материалноправен въпрос „необходимо ли е намаляването на обема на работа да бъде констатирано в нарочен акт на работодателя”.Въззивният съд е приел, че не е необходимо наличието на нарочен акт на работодателя /решение/, който да установява намалението на обема на работа като фактическо състояние.Това разрешение кореспондира със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 21 от 1.2.2010 г по гр.дело № 5101/2008 г на ГК, Четвърто ГО, съгласно което „намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети от работодателя решения.Последният преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа.За настъпване на предпоставките по чл.328 ал.1 т.3 от КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен орган с нарочен акт.В същия смисъл са и мотивите на въззивния съд. Решение на компетентен орган е задължително да има само когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени-закриване на отдел, звено или друга структурна единица.”
В настоящият случай в предприятието на ответника не са извършвани структурни промени и не е приет нов щат.Следователно за работодателя не се е породило задължението да изготви изричен акт за констатиране намаляване обема на работа, а разгледаната с решение № 174/10.4.12 г на ВКС по гр.дело 883/11 г на ВКС, Четвърто ГО е хипотеза е неотносима към настоящия правен спор.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените в това производство разноски в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.3.2015 г, постановено по гр.дело № 9604/2014 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав.
ОСЪЖДА Т. Х. Х.-Р. да заплати на [фирма] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 900 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.