О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София 24.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1187 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Г. чрез пълномощника му адв.В. К. срещу решение от 2.10.14г., постановено по в.гр.дело № 13324/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 12.05.14г.по гр.дело № 47612/13г.на Софийски районен съд,52 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ,предявени от същата страна против Министерство на здравеопазването.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Министерство на здравеопазването не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е погасен по давност,като подаден след изтичане на 2 –месечния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ.За да направи този извод съдът е взел предвид,че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № РД-15-297/26.03.13г.на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ,връчена на ищеца срещу подпис на 27.03.13г.,а исковата молба е подадена на 18.11.13г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят следните въпроси:1.длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и възраженията и доводите на страните; 2.следва ли въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение да приложи императивна материалноправна норма,като нейното нарушение е и основание за обжалване; 3.длъжен ли е въззивният съд да излага мотиви към решението си.
Посочените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,а в съответствие с нея.В мотивите на въззивното решение са обсъдени релевантните доказателства за същественото за изхода на делото обстоятелство,че исковата молба е подадена след изтичане на 2-месечния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ.Това е достатъчно за отхвърляне на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ,без да се разглежда спора по същество.Изложените съображения,че атакуваната заповед е нищожна,тъй като е подписана от неоправомощено лице,са без значение,тъй като законността на уволнението може да бъде оспорена само по реда на чл.344 КТ и в сроковете по чл.358 ал.1 т.2 КТ.Като е приложил императивната разпоредба на чл.358 ал.1 т.2 КТ въззивният съд е постановил решението си съобразно задължителната практика – т.1 от ТР № 1 от 9.12.13г.по тълк.дело № 4/12г.на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.10.14г., постановено по гр.дело № 13324/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: