O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 16.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от девети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3366 /
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5220/ 05.05.2015 г. на Л. Б. Г. срещу определение № 126 от 28.04.2015 г. на ВКС, I –во г.о. по гр.д. № 1889/ 2015 г., с което негова молба за отмяна на решение № 1538 от 10.04.2012 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 2142/2007 г. е оставена без разглеждане.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно, но по същество в жалбата излага доводи за пороци на решението на въззивния съд постановено при обжалване на решението, чиято отмяна се иска, поради което същите са неотносими и не следва да бъдат обсъждани.
Ответниците по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на решение № 1538 от 10.04.2012 г. на Варненския районен съд по гр. д. № 2142/2007 г. и прекрати производството по делото, в обжалваното определение съставът на ВКС, I –во г.о. е приел, на първо място, че тя е недопустима като насочена срещу решение, което не съществува в правния мир, тъй като същото, именно по въззивната жалба на молителя, е обезсилено с решение № 2353 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 2541/ 2012 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 2494 от 11.12.2012 г. и с решение №2588 от 17.12.2012 г. На второ място е приел, че молбата за отмяна е недопустима и заради това, че се явява подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който за страната е изтекъл на 21.06.2013 г. На трето място , е посочил в диспозитива , че молбата за отмяна не съдържа основание по чл. 303 ГПК.
Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Правилна е констацията на ВКС за просрочие на молбата за отмяна. Когато страната не сочи момента на узнаване на решението, чиято отмяна иска, или извод за момента на узнаването му не може да бъде направен въз основа на данните по делото или данните сочат, че фактическото узнаване е преди влизането му в сила, съдебната практика приема, че срокът тече от момента на влизане в сила на решението, защото само влезлите в сила решения се ползуват със сила на пресъдено нещо и така са годни актове за отмяна. В случая въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.06.2013 г. и тримесечният срок е изтекъл на 21.09.2013г. Срокът е преклузивен и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за отмяна, за която съдът следи служебно. Когато той е изпуснат, това е достатъчно основание подадената молба да се остави без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено.
За яснота на касатора следва да се посочи, че молбата му се явява недопустима и на второ основание, а именно тя е нередовна, защото не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК, както е посочил и състава на ВКС в диспозитива на обжалваното определение. Нередовността е останала неотстранена въпреки дадената с разпореждане от 14.01.2015 г., връчено му лично на 21.01.2015 г., от Варненския районен съд възможност на страната да я изправи. С депозираното на 22.01.2015 г. изложение на основанията за отмяна Л. Б. Г. по същество не е обосновал нито една от хипотезите на чл. 303 ГПК, а е развивал доводи относно порочността на действията на районния и окръжен съд при постановяване на първоинстанционното и въззивното решение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 126 от 28.04.2015 г. на ВКС, I –во г.о. по гр.д. № 1889/ 2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: