4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 25.01.2017г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3459/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от срещу решение от 20.05.2016г. по гр.д.№497/2015г. АС В.Т.,с което е уважен частично иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта с която е уважен частично иска е даден отговор на правни въпроси от значение за спора впротиворечие с практиката на ВКС.
Ответникът Л. Д. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил П. на РБ да заплати на Л. Н. сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, заедно със законната лихва от 23.10.2014г. до окончателното изплащане; както и сумата 352,40 лева, направени разноски по делото по съразмерност.
Установено е по делото, че през 2011г. срещу Л. Н. от [населено място] е било образувано досъдебно производство като на 05.12.2011г. с постановление на водещия разследването е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това че на 05.04.2011г. в гр. Р., в съучастие, като извършител, устно и писмено, съзнателно, пред надлежен орган на власт, а именно помощник нотариус като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост и потвърдил неистина.
След неколкократни постановяване на осъдителни присъди по реда на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 НПК било образувано НД № 677/2014г. на ВКС, по което било възобновено ВНОХ делото на ОС Русе и решението по същото било отменено в частта, с която е потвърдена втората присъда и подсъдимият Л. Н. бил оправдан поради липса на деяние, а именно разпитът по обстоятелствена проверка не бил извършен от надлежен орган на власт-нотариус, а от помощник-нотариус.
При образуване на ДП ищецът заемал длъжността главен полицай – мл.инспектор /експертно-криминалистична дейност/ и водач на оперативен автомобил в Оперативна дежурна част на РУТП-гр. Р.. След влизане в сила на присъдата по първото НОХД на РС Русе, със заповед от 16.06.2014г. на Главен комисар на МВР му било наложено дисциплинарно наказание и било прекратено правоотношението на държавен служител.
Съдът е взел предвид факта, че ответникът е бил в системата на правоохранителните органи , не е бил е осъждан, наказателното производство му се отразило негативно преживял стрес, създало в колегите му отрицателно отношение към него, срамувал се че от служител на реда станал престъпник, засегнати били доброто му име и авторитета му. Здравословното му състояние се влошило – започнал да страда от безсъние.
Съобразен е и факта, че цялото наказателно производство, от момента на образуване на досъдебното производство до постановяване на решението от Върховния касационен съд е продължило около 3 години, който срок е разумен и не навежда на извод за прекалено дълго водено наказателно производство, както и че спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение „задържане под стража”. При тези обстоятелства съдът е приел, че сумата 15000 лева в случая би била подходящото, необходимото и достатъчно обезщетение за тях.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – П. на РБ , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи мотиви за наличие на причинна връзка между воденото наказателно преследване и влошеното здравословно състояние и за критериите при определяне на справедливо обезщетение и тежестта на всеки един от тях. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се на ППВС№4/1968г. и т.11 ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС и т.19 ТР№182001г. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. Въззивният съд е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС, изразена вклиючително и впредставените от жалбоподателя решения. По поставения процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, ІV г.о. решение №548/06.12.2010 г. по гр.д.№1119/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В практиката се приема, че размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици, продължителността на негативното засягане на правата на личността, включващо и неналагането на мярка за неотклонение и водените паралелно други наказателни производства. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато наказателното производство е прекратено в досъдебния му стадий по отношение на някои от повдигнатите обвинения. В този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които производството е прекратено; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които обвинението е прекратено и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За отговорността в обема по чл. 2 ЗОДОВ са от значение незаконните актове , те дават и основание на иска , който е предявен .
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.05.2016г. по гр.д.№497/2015г. АС В.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: