ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
София, 09.10. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1184 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. и С. И. Д. от [населено място] бряг, подадена чрез процесуалния им представител адв.П. К. срещу въззивното решение № 196 от 3.8.2016 г, постановено по гр.дело № 123/2016 г на Великотърновски апелативен съд, с което е :
– отменено решение № 10/11.1.2016 г, постановено по гр.дело № 1052/2014 г по описа на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на недвижимо имущество, собственост на Д. В. Д. и С. И. Д. и вместо него е постановено друго, с което са отнети в полза на държавата 1/ нива с площ от 0, 598 дка, в м.“М. м.“ имот /№/ ; използвана ливада с площ от 0,500 дка в м.“М.“ имот с/ №/ в землището на [населено място] ; нива с площ от 0, 700 дка, местност „С.“ имот / №/, в землището на [населено място] ; използвана ливада с площ 1, 095 дка, местност „И.“, имот /№/, в землището на [населено място], обл.В. ; нива с площ от 0, 589 дка, м.“Л.“ , имот /№/ , в землището на [населено място], обл.В. ; овощна градина с площ 1, 701 дка, местност „Г.л.“, имот/ №/, в землището на [населено място], обл.В. ; овощна градина с площ 3, 290 дка, местност „Г. л.“, имот/ № / в землището на [населено място], обл.В. ; посевна площ 1, 001 дка, местност К., имот /№/ в землището на [населено място] ; нива с площ 0, 399 дка, местност „О.“, имот /№/, в землището на [населено място] ; използвана ливада с площ 5, 200 дка, местност „Г. З.“, имот /№/, в землището на [населено място] ; използвана ливада с площ от 0, 500 дка, местност „Д.“, имот /№ / в землището на [населено място] ; зеленчукова градина с площ от 0, 100 дка, местност „К. м.“, имот / №/ в землището на [населено място] ; УПИ III-170 в кв.17 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с площ от 630 кв.м, ведно с построената в него селскостопанска сграда ; УПИ парцел X., в квартал 49, пл.№ 134 от 1170 кв.м по плана на [населено място], с жилищно предназначение ; имот /№/ с площ от 0, 704 дка ; ? ид.част от поземлен имот, находящ се в [населено място] , на [улица]с площ от 549 кв.м, с идентификатор /№/ по кадастралния план на [населено място] бряг, заедно с югозападния апартамент откъм двора, състоящ се от две стаи с коридор, представляващ част от жилищната сграда с площ 127 кв.м на един етаж, цялата жилищна сграда, паянтова на един етаж, с площ от 54 кв.м, цялата стопанска сграда с площ от 40 кв.м, заедно с югозападния апартамент откъм двора, състоящ се от две стаи с коридор, лятна кухня, стопанска сграда и всички подобрения ;
– отменено е първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което са отнети в полза на държавата :
-сумата от 1 700 лв, представляваща номиналната стойност на дружествените дялове, притежавани от Д. В. Д., в капитала на [фирма] ; сумата 2 500 лв, представляваща номинална стойност на дружествените дялове, притежавани от Д. В. Д. в капитала на [фирма] ; сумата 48, 92 лв, внесена по разплащателна сметка в евро в [фирма], с титуляр Д. В. И. ; сумата 38, 71 лв, представляваща лихва по спестовна сметка в евро в [фирма] с титуляр Д. В. И. ; сумата 20 000 лв от продажбата на апартамент /№/ в [населено място], /адрес/ ; сумата 4 000 лв от продажбата на УПИ с площ от 585 кв.м, заедно с построените в него жилищна и селскостопанска сгради ; сумата 2 500 лв от продажбата на дружествен дял, притежаван от Д. в. И. в капитала на /фирма/.
-потвърдено е първоинстанционното решение, с което е отнето в полза на държавата подробно индивидуализирано движимо и недвижимо имущество.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба К.о.н.п.и. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощниците му- М. М. и П. П.. Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила споразумение от 25.8.2014 г Д. В. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.252 ал.2 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, което попада в предметния обхват на чл.3 ал.1 т.15 от ЗОПДИППД /отм/, а именно в периода 2000-2011 г извършване по занятие на банкови сделки приемане в залог накити и ценности срещу предоставяне на суми под формата на заем за определен срок, за което се изисква изрично разрешение по чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции.Съгласно приетите по делото заключения по допуснатите оценителни експертизи, придобитото от ответниците-съпрузи имущество възлиза на 113 841, 70 лв, която сума надвишава 60 000 лв и следователно представлява „значителна стойност“ съгласно пар.1 т.2 от ДР на закона.По отношение на доходите на ответниците, получени през исковия период, въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че събраните единствено гласни доказателства, депозирани от едноутробния брак на Д. установяват, извършено от сестра му ежемесечно дарение на по 500 евро в продължение на 11 години или общо сумата 66 000 евро.В този смисъл въззивната инстанция е счела, че страната е следвало да установи какъв е бил доходът на сестрата, местоработата й, евентуално документ за получавано декларирано възнаграждение, с оглед установяване чрез пълно и главно доказване възможността й да предостави подобна сума като дарение на ответника.Такива доказателства не са ангажирани по делото. Във връзка с довода на ответника, че семейството е получило доход от отглеждане и продажба на прасета, въззивният съд е приел следното : Д. е бил регистриран като земеделски производител, но същият не е провел пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства.Налице са единствено гласни доказателства за това през кои години семейството е отглеждало прасета, какъв е бил техния брой и тегло и каква по размер е сумата получена от продажбата.Не са ангажирани писмени доказателства относно извършваната от земеделския производител дейност, дали и и какви субсидии е получавал, какви разходи /освен твърдените приходи/ е реаблизирал също във връзка с извършваната дейност.Следователно гласните доказателства не са достатъчни за установяване на твърдените обстоятелства.В останалата част въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния, такъв като е потвърдил решението му.В мотивите му е прието относно възражението на ответника, че при закупуване на имота в [населено място], [община]-УПИ III -170 в кв.17 с площ от 630 кв.м, по нотариален акт /№/, Д. като купувач е представляван от пълномощника си Й. О. и посочената в нотариалния акт цена в размер на 400 лв е действително заплатената по сделката.В този смисъл показания по делото е дал свидетеля О..В случая съдът е приел, че твърдяната цена на имота от 400 лв не би могла да се приеме за придобивна такава.В този смисъл е съществуващата задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, съгласно която следва да се вземе предвид пазарната стойност на имота към момента на придобиването му или сумата 2 892 лв.За да уважи в цялост предявените искове съдът е приел за установено по делото наличието на причинна връзка между придобитото имущество и съответната престъпна дейност.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси, за които подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК :
Въпроси № 1 и 2.
Следва ли съдът в производството по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ да посочи и изследва дали връзката на незаконно придобитото имущество и престъпното деяние, включено в чл.3 от закона е пряка или косвена.
Следва ли съдът в производството да разграничи и да се обоснове за каква част от имуществото счита, че е налице пряка или косвена връзка между придобитото имущество и престъпното деяние, т.е. необходимо ли е мотивиране, обосноваване и произнасяне за всяка част от имуществото поотделно.
Касаторът подържа, че е налице противоречие на въззивното решение по така поставените въпроси с ТР № 7 от 30.6.2014 г по тълк.дело № 7/2013 г на ОСГК на ВКС и Постановление № 7 от 30.12.1959 на Пленума на ВС на РБ.
Въпроси, относими към касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 30.6.2014 г по тълкувателно дело № 7/2013 г на ОСГК на ВКС придобиването на имущество от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност /чл.1 и пар.3 от закона/, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й /арг.3 ал.1, чл.4 ал.1/.Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка в случаите когато то е пряко придобито от престъплението.Косвена е връзката между престъпното деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр.една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
Съдът е длъжен да изследва наличието на причинна връзка между придобитото имущество и съответната престъпна дейност.
В случая, с оглед вида и характера на продължаваното престъпление, което е в състояние да генерира доходи, придобивния способ на имуществото и липсата на последващи трансформации и всички други твърдени факти и логически взаимовръзки, съдът е приел пряка връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска, поради което не изложил мотиви защо не приема наличието на косвена такава.Това разрешение на въззивния съд е в пълно съответствие с цитираното тълкувателно решение.Не е налице и противоречие с Постановление № 7 от 30.12.1959 на Пленума на ВС на РБ, доколкото приемайки наличието на пряка причинна връзка, съдът не е длъжен да обсъжда защо изключва непряката/косвена такава.
По същите съображения не е налице и твърдяното от касатора противоречие с посочените в изложението решения № 328/29.3.2013 г по гр.дело № 271/11 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО и решение № 448/26.2.2016 г по гр.дело № 3232/15 на ВКС, Четвърто ГО.
Въпроси относими към касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК :
Въпроси №№ 1 и 2.
С какви доказателствени средства следва да се доказват обичайните дарения на парични суми, давани от братя и сестри, живеещи или работещи в чужбина. 2 /Как следва да се прилага разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК когато свидетел заявява, че ответника по делото ежемесечно е получавал по дарение парични суми.Следва ли да се докаже ежемесечното дарение или общата дарена сума по години.
Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с отговор на тези въпроси е даден с редица решения, постановени по реда на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика : Така например с решение № 213 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2016 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че не могат да бъдат зачетени от съда като законни приходи, направените парични дарения без да изследва възможността на дарителите да ги направят като се съберат данни за техните разходи за периода на направените дарения, в това число и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да направи рекапитулация на техните приходи и средствата необходими за тяхната издръжка както и за други техни разходи през процесния период, за които са събрани данни по делото.
Мотивите на обжалваното въззивно решение са в пълно съответствие с цитираната задължителна съдебна практика.Ответниците по делото не са ангажирали доказателства за това с законни приходи е разполагала сестрата на ответника, която по негови твърдения го е надарила с 66 000 евро.Неизследвана е останала възможността на дарителката да направи подобно дарение като се съберат данни за нейните разходи за периода на направените дарения, в това число и чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да основе заключението си на представени в този смисъл писмени доказателства /данни за получавани в евро възнаграждения по трудов или друг вид договор или данъчни декларации и пр.Свидетелските показания не са достатъчни за установяване на твърдените обстоятелства, доколкото показанията не кореспондират с други достоверни източници.
Въпроси № 3, 4 и 5.
По какъв начин следва да се преценява дали едно лице е реализирало доход от селскостопанска продукция за период от няколко години, при положение, че е налице единствено възможност за събиране на гласни доказателства от различни и достатъчно на брой свидетели, от чиито показания се изяснява, видът на отглежданите животни, техният брой и тегло.При положение, че в производството, за да се докажат разходите на проверяваните лица, се използват статистически данни на НСИ, които дори да бъдат индивидуализирани според броя на лицата в домакинството, регион, икономическа обстановка и други, винаги остават приблизителни, възможно ли е подобен подход да се приложи при определяне на приходите на лицата от селскостопанска дейност, като се има предвид видът, броят, теглото на отглежданите животни и средните пазарни цени на килограм месо от съответния вид.Ако съдът прецени, че приход от селскостопанска дейност не е доказан в размера, посочен от ответника, при положение, че са налични допустими и относими гласни доказателства, отнасящи се до вида, теглото и броя на отглежданите животни, възможно ли е да бъде признат част от този приход, в размер по малък от твърдения от ответника или целият доход следва да бъде определен като непризнат и недоказан.
Съгласно решение № 130 от 29.5.2013 г постановено по гр.дело № 603/12 на ВКС, Четвърто ГО за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че в случаите при придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ ответникът по иска носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност. Когато съдът преценява дали ответникът по иска е разполагал с достатъчно средства от законни източници, то той не може да вземе предвид само приходите от извършваната стопанска дейност без да приспадне и съответните разходи, дори и да не е доказано точно какви са те. Във всеки един конкретен случай трябва да се прецени какво точно е съотношението между получените приходи и направените присъщи разходи за осъществяваната стопанска дейност.В същия смисъл са и мотивите на обжалваното решение.Бидейки земеделски производител ответникът е следвало да ангажира /освен гласните такива/ изслушване на оценителна експертиза която въз основа на представени от него достоверни писмени доказателства да установи какви са приходите и присъщите разходи от отглеждането и продажбата на животни, което в случая не е сторено и законосъобразно е прието от съда, събраните единствено гласни доказателства за реализирани приходи от стопанска дейност не са достатъчни, за да обосноват наличието на законни доходи.
По въпрос № 6.
По какъв начин следва да се докаже в производството придобивната цена на недвижим имот, достатъчно ли е да бъде приложен нотариален акт и да бъде разпитан свидетелят-пълномощник на купувача по сделката.
По въпроса какъв е постановена задължителна съдебна практика с решения № 56 от 2012 г. от 28.05.2012 г. по гр. д. № 1601/2010 г. на ІV ГО на ВКС, № 70 от 4.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г., № 834 от 23.10.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. на ІV ГО на ВКС и № 255 от 2.11.2012 г. по гр. д. № 1268 по описа за 2011 г. Според тази практика стойността на имуществото се преценява по пазарната му цена към момента на придобиването. Такова е и разрешението на въззивния съд по този въпрос, следователно не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, нито по т.1 на същия текст.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Предвид изхода на спора касаторите дължат на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 8126 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване срещу въззивното решение № 196 от 3.8.2016 г, постановено по гр.дело № 123/2016 г на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Д. и С. И. Д. да заплатят на КОНПИ на основание чл.78 ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 8126 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.