4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 29.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 219 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 455 от 20.10.16г., постановено по в.гр.дело № 504/16г.на Пловдивския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 743 от 14.05.16г.по гр.дело № 6739/15г.на Плевенския районен съд в осъдителната му част.С него касаторът е осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на А. Н. Д. сумата 7500 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,депигментация и белег от химическо изгаряне в областта на шията и деколтето в резултат на извършена процедура микродермоабразио с йонофореза,извършено в козметичен център „А. м.” [населено място], ведно със законната лихва от датата на увреждането – 9.01.15г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.283 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса: Следва ли в настоящия случай [фирма] да носи отговорност за непозволено увреждане и какъв да е размера на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на извършена процедура микродермоабразио.
Ответницата по жалбата А. Д. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение е приел за установено,че ответното дружество е регистрирало козметичен салон „А. М.” в [населено място].На 9.01.15г.по препоръка на д-р Н. Д.,управител и представляващ дружеството,също и извършващ дейност „лекар – консултант” към „А. М.”,на ищцата А. Д. от страна на козметика Д. Т. е извършена процедура за лечение на пигментация микродермоабразио и йонофореза.От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза било установено,че на ищцата са установени участъци със засилена пигментация и по-тъмен цвят с различна големина,белег,изпъкнал над околната тъкан с розов цвят,а също и блед кожен участък.Тези находки са локализирани по откритите части на тялото,добре видими са и не може да се прогнозира дали ще останат за цял живот.Вещото лице е посочило,че тези петна са причинени от процедурата микродермоабразио и са резултат на химическо изгаряне.При тези данни съдът е приел,че вследствие на извършената в козметичен салон”А. М.”-П. процедура на 9.01.15г.е причинено увреждане на А. Д.,което следва да бъде обезщетено.Направен е извод,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за причинените вреди при условията на чл.49 ЗЗД.Прието е наличието на противоправно поведение от страна на д-р Д. ,в резултат на което е причинено увреждане на ищцата,което увреждане е пряка и непосредствена последица от действията й,а именно препоръчването и извършването на процедура в собствения на дружеството козметичен салон.Като е съобразил възрастта на пострадалата,видимостта на причинените увреждания,както и евентуалната необходимост от последваща козметична операция за премахване на част от последиците,въззивният съд е счел,че справедливото обезщетение на тези вреди е в размер на сумата 7500 лв.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. В обжалваното решение е даден отговор на въпроса за отговорността по чл.49 ЗЗД в съответствие с трайно установената практика на ВКС – Постановленията № 7/1958г., №7/1959 г., №4/1961 г. и №17/1963 г. на Пленума на Върховния съд. В същата е прието, че отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа.Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетение на пострадалите.
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател.Въпросът относно критериите за справедливост,по които въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
В заключение тези принципни постановки са ясно и безпротиворечиво установени в закона,практиката по тях не е спорна и не са настъпили промени в законодателството и обществените условия,налагащи други разрешения или осъвременяване на тълкуването,за да се счете,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съобразно изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 600 лв разноски на ответницата по жалбата съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 455 от 20.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 504/16г.на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],със съдебен адрес: [улица],адв.Р. И. да заплати на А. Н. Д. от [населено място], [улица],ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатски хонорар за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.