О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1425
София 11.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5489 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] против решение № 2242 от 4.12.13г.по в.гр.дело № 4388/13г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение от 15.02.12г.по гр.дело № 13697/10г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.135 ЗЗД,предявен от същата страна против И. П. М. и П. И. М. за обявяване за относително недействителен договор за продажба от 14.04.10г.,обективиран в нот.акт № 54/10г.,с предмет апартамент № находящ се в [населено място],р-н”О.”,в жилищната сграда на [улица], на етаж,със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор ответниците по жалбата П. И. М. чрез адв.С. Б. и И. П. М. чрез адв.Р. Г. считат,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че [фирма] се легитимира като кредитор по отношение на И. М. с изпълнителен лист,издаден по ч.гр.дело № 16716/09г.на СРС,по който същият в качеството си на поръчител е осъден солидарно с длъжника И. Б. и втория поръчител И. да заплати на банката сумата 19772.61 лв,представляваща главница и договорна лихва.Призовката за доброволно изпълнение била връчена на И. М. на 26.03.10г.С нот.акт № г.същият е прехвърлил на баща си П. М. собствеността върху недвижим имот,представляващ ап.№ в [населено място], [улица],ет.за сумата 30 000 лв.Въззивният съд е направил извод,че към момента на сделката ответникът И. М. е знаел,че с продажбата интересите на кредитора ще бъдат увредени,но анализирайки свидетелските показания е приел,че не може да се направи категоричен извод,че ответникът П. М. е знаел за задължението на сина си към банката, което го е мотивирало да отхвърли иска.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.Въпросът чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция/ в случая законовата презумпция по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване или е достатъчно да се създаде съмнение,че знание не е било налице е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 423 от 29.11.12г.по гр.дело № 1623/11г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 171 от 14.07.11г.по гр.дело № 1201/10г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение № 64 от 23.03.10г.по т.дело № 959/09г.на ІІ т.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване при наличие на задължителна практика по приложението на чл.135 ал.2 ЗЗД.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2242 от 4.12.13г., постановено по в. гр.дело № 4388/13г.на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] да внесе държавна такса в размер на 1150.88 лв за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.