О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1180
София 23.10.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4682 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. М. Х. чрез адв.М. М. срещу решение № V-48 от 21.05.15г., постановено по в.гр.дело № 289/15г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1833 от 3.10.14г.по гр.дело № 1017/14г.на Бургаския районен съд.С него са отхвърлени обективно съединените искове,предявени от същата страна против М. И. О. за заплащане на сумата 7613.78 лв,от която 6593.72 лв – главница,представляваща заплатени в повече от дължимите от нея след прекратяване на брака погасителни вноски по договор за кредит на покупка на недвижим имот ,за периода от 1.04.2011г.до 31.12.2013г. и 1020.06 лв обезщетение за забавено плащане върху половината от всяка от платените вноски,за периода от датата на плащане на съответната вноска до 3.02.14г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 6.02.14г.до окончателно изплащане на задължението.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,като поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса:дали след изплащането на всяка вноска от кредита ищцата има правото да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината й,платена вместо него на банката,или то възниква едва след погасяване на частта й от цялото вземане. Приложена е съдебна практика.Липсва обосноваване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,а и то се изключва от другото въведено основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба М. И. О. чрез адв.С. Х. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила на 1.04.11г.решение по гр.дело № 546/10г.на РС – Бургас.На 21.02.07г.по време на брака си двамата в качеството на кредитополучатели са сключили с [фирма] /сега [фирма]/ договор за кредит за закупуване на жилище и за покриване на други разходи за семейството в размер на 23 850 евро,при условие на пасивна солидарност,с краен срок за погасяване – 2.03.2033г.,с месечни вноски,описани в погасителния план.По време на брака си изплащали кредита с общи средства,а след прекратяването му ответникът преустановил плащанията. Ищцата продължила да погасява заема сама,като до м.12.2013г.е внесла сумата 13 187.44 лв,чиято половина претендира по регрес от ответника по делото.Съдът е изложил съображения,че с оглед пълния размер на сумата,дължима за погасяването на общия кредит и равенството на дяловете във вътрешните отношения на двамата солидарни съдлъжници,всеки от тях би следвало да се счита лично задължен за по 57 270 лв.Ищцата не е твърдяла,нито е ангажирала доказателства за това да е надхвърлила при плащанията си сумата 57 270 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд,че за да бъде уважен регресът на солидарния длъжник е необходимо той да докаже реално изпълнение свръх размера на дела си,изчислен не частично,а върху цялото задължение,а в разглеждания случай ищцата не е доказала изпълнение над размера от общия й дял от заема – 57 270 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.За да обоснове твърдението си за наличие на противоречива практика касаторът е представил решение № 1204 от 13.05.63г.по гр.дело № 684/63г.на І г.о.на ВКС;влязли в сила решение № 2306 от 11.11.13г.по в.гр.д.№ 1426/13г.на ОС – Варна; решение № 434 от 9.05.14г.по гр.дело № 147/14г.на РС-В.Търново и решение № 474 от 16.05.14г.по гр.дело № 4374/13г.на РС-В.Търново,в които е прието,че солидарният длъжник по задължение,разделено на анюитетни вноски,който е изплатил една или няколко вноски,има правото да иска от останалите солидарни длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски,макар и цялото задължение да не е още изплатено.
На поставения въпрос:дали след изплащането на всяка вноска от кредита ищцата има правото да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината й,платена вместо него на банката,или то възниква едва след погасяване на частта й от цялото вземане, е отговорено с решение № 196 от 21.08.15г.по гр.дело № 6068/14г.на ВКС,ІV г.о.;решение № 827 от 15.12.10г.на ВКС по гр.дело № 1328/10г.на ІV г.о. ,постановени по реда на чл.290 ГПК,с които съдебната практика е уеднаквена.Прието е,че солидарният длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 ЗЗД,без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение,която надхвърля припадащата му се част.Правните изводи в обжалваното решение са съобразени с цитираната задължителна практика на ВКС.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставения за разрешаване въпрос са постановени решения по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за тази инстанция съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер на 600 лв адвокатски хонорар.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V-48 от 21.05.15г., постановено по в.гр.дело № 289/15г.на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. М. Х.,с адрес: [населено място],к-с„М. ” бл. вх.,ет.ап. да заплати на М. И. О.,с адрес:с.З.,общ.Р.,обл.Б сумата 600 лв /шестстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.