5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 25.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60249 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. Р. и С. П. Ц. против решение № 153 от 21.01.16г.по в.т.дело № 3863/15г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
С въззивното решение е отменено решение № 511 от 23.01.15г.на Софийски градски съд по гр.дело № 6842/12г.в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на Б. Д. Е. срещу В. С. Р. и С. П. Ц. за сумата 364.55 евро-главница; за сумата 1825.86 евро – договорна лихва за периода от 12.11.10г.до 15.12.11г. и за сумата 397.48 евро – заемни такси,както и в частта за разноските и в отменената част е постановено друго,с което е уважен искът за посочените суми.В останалата обжалвана част,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер,решението е потвърдено.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Формулирани са следните въпроси:1.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения и да изложи мотиви,от които да е видно на какво основание ги приема за основателни или неоснователни; 2.Освобождава ли чл.272 ГПК въззивния съд от задължението му да извърши собствена мотивираща дейност и повторна преценка на доказателствата и възраженията на страните в качеството на инстанция по същество; 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства,заедно и поотделно,както и да отговори на всички доводи и възражения на страните; 4.Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд 5.Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора с оглед наличието на противоречиви факти; 6.Следва ли мотивите на съдебния акт да обхващат всички доводи и възражения на страните и преценка на всички доказателства по делото или само на избрани от съда такива; 7.Ограничен ли е въззивният съд при проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт от предметната рамка на въведените с въззивната жалба оплаквания; 8.Може ли въззивният съд да формира собствени изводи по същество на спора по факти и обстоятелства,които не са надлежно въведени в производството като предмет на спора; 9.Разполага ли съдът със свободата на преценка по реда на чл.162 ГПК на размера на иска,при липса на доказателства относно основателността на претенцията в предявения размер,както и предвид липсата на искане по отношение на преценения от съда размер.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че между страните е налице валидна облигационна връзка,възникнала от договор за ипотечен кредит,сключен на 5.08.2008г.,по който ответниците – кредитополучателят С. Ц. и съдлъжникът В. С. са солидарни длъжници,като С. Ц. е упълномощил О. Б. Н. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието,предоставяйки му неограничени пълномощия – да го представлява пред банката,да сключи договор за банков кредит и договор за учредяване на договорна ипотека,да открие банкова сметка ,да тегли в брой неорганичено суми,да превежда суми по други сметки,както и да го подписва където е необходимо,като винаги действа от негово име и за негова сметка.Предмет на спора пред въззивното производство е въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита.Въззивният съд се е позовал на ТР № 4/14г.на ВКС по т.д.№ 4/13 –т.18,в което е разяснено,че за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е необходимо наличието на две условия- доказване настъпването на обективния факт на неплащането на месечните погасителни вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.В конкретния случай въззивният съд е приел,че от извлечението от счетоводните книги на Б. Д. Е. към 16.12.11г.е установено нередовно издължаване на месечните погасителни вноски по процесния договор за кредит,но по делото липсват данни,че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, банката да е уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита.Въпреки това,съдът е намерил,че исковата претенция на Б. Д. Е. е частично основателна и искът по чл.422 ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита,отразени в счетоводните книги на банката,а за разликата до размера на неплатените,но неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски ,в т.ч.и за остатъка от кредита,да се отхвърли.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. На поставените въпроси следва да се дадат отговорите, които се съдържат в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Въпросите относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото,не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/ решение № 125 от 29.05.12г.по гр.дело № 534/11г.на ІV г.о.; решение № 120 от 4.04.13г.по гр.дело № 964/12г.на ІV г.о. и др/.В мотивите на постановеното решение съдът се е произнесъл по спорния предмет на делото,като е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство/чл.269 ГПК/
Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл.269 ГПК /р. № 176 от 8.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; р. № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/2010 г. на ІV г.о.; р. № 764 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 702 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ІV г.о.; р.№ 325 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. на ІV г.о. и др./Служебно, и без оплаквания и доводи на страните, въззивният съд проверява само допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, а също и спазени ли са императивните правни норми /в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор – чл. 5 ГПК/.В случая предметът на въззивното производство е очертан от въззивната жалба на Б. Д. Е.,чийто оплаквания са за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение,поради неправилна интерпретация на доказателствата,довела до извод,че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,както и цялата претенция е неоснователна ,включително и за дължимите вноски,чийто падеж е настъпил преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.въззивният съд е бил ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и в случая това е произнасянето му по въпроса за предсрочната изискуемост на кредита,и съответно за дължимостта на изискуемите и неплатени вноски по кредита към момента на подаване на заявлението.Съдът е постановил решението си в съответствие със задължителната практика на ВКС,която е цитирал ,а именно решение № 139 от 5.11.14г.по т.дело № 57/12г.на ВКС,ТК,І т.о.В него е посочено,че Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
Въпросът: Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд, не е релевантен,тъй като първоинстанционното решение е мотивирано.
Въпросът относно приложението на чл.162 ГПК не е от значение за изхода на делото,тъй като съдът е счел за основателна претенцията за изискуемите вноски по кредита и при определяне на дължимия размер е съобразил със заключението на вещото лице- счетоводител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 153 от 21.01.16г.,постановено по в.т.дело № 3863/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
5