О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
София, 30.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2188 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. С. чрез адв.В. С. срещу решение № 8688 от 21.12.13г., постановено по в.гр.дело № 3947/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 21.12.12г.по гр.дело № 40565/12г.на СРС,77 състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че въпросът от кога започва да тече преклузивният срок по чл.194 ал.1 КТ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба чрез адв. Н. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 273 от 20.08.12г.на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца от длъжността „специалист обслужване на клиенти”Агент 1”,на основание чл.188 т.3 във вр.с чл.190 ал.1 т.7 КТ – поради дисциплинарно уволнение,за системно неизпълнение на трудовите му функции за периода от 23.04.12г.до 20.08.12г., е законосъобразна.Изложени са съображения,че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението.От събраните по делото доказателства,а и от твърденията на самия ищец,съдът е направил извод,че същият не е осъществявал трудовите си функции през процесния период.Счел е за неоснователно възражението му,че е нарушена разпоредбата на чл.118 ал.2 КТ- не е установено едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на ответника,тъй като основните му елементи са останали непроменени – служителят е заемал същата длъжност,в рамките на същия отдел,подчинен на същия пряк ръководител и е следвало да извършва същите дейности,но по отношение на други клиенти.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая поставеният от касатора въпрос: от кога започва да тече преклузивния срок по чл.194 ал.1 КТ не е разрешен в противоречие със задължителната практика,в т.ч.и с приложените съдебни решения.В решение № 231 от 13.06.11г.по гр.дело № 858/10г.на ІV г.о.на ВКС,поставено в производство по чл.290 КТ,е прието,че срокът по чл.194 ал.1 КТ започва да тече от момента на откриване на нарушението,което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт в качеството му на лице,което единствено може да наложи дисциплинарно наказание.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.За да приеме,че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на срока по чл.194 ал.1 КТ въззивният съд е приел,че работодателят е узнал за констатираното нарушение с докладна записка вх.№ 434 от 3.08.12г.,но дори и да е бил информиран още през м.април 2012г.,налице е продължаващо нарушение за период от четири месеца,което не е било преустановявано.
По изложените съображения настоящият състав намира, не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8588 от 21.12.13г., постановено по в.гр.дело № 3947/13г.на Софийски градски съд,ГК,ІV-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.