ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
София, 30.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3458 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б., чрез адв.А. А., срещу решение № 235 от 09.02.2015г., постановено по в.гр.д. № 1540/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №20 от 08.03.2010г. по гр.д.№156/2008г. на Окръжен съд-Благоевград за поставяне под ограничено запрещение на Х. С. Б. от [населено място], като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Б. иск с правно основание чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 ГПК да бъде поставен под запрещение Х. Б..
В касационното жалба се поддържа, че въззивното решение на Софийски апелативен съд е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което ответникът да бъде поставен под запрещение.
Ответникът по касационната жалба Х. С. Б., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез особения му представител адв.С. А.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ., че подадената касационна жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че според задължителните разяснения, дадени в ППВС №5/13.02.1980г., предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставяне на едно лице под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (юридически критерий). За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Двете изисквания трябва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на дееспособността или пълната недееспособност на лицето. От събраните по делото доказателства, в това число и приетото по делото заключение на вещо лице-психиатър, въззивният съд е приел за установено, че Х. Б. страда от психично заболяване-шизофрения-параноидна форма, с хроничен ход и изразена емоционално-волева промяна на личността и следователно за него е налице медицинският критерий за поставяне под запрещение. Не е налице, обаче, според въззивния съд юридическият критерий за поставяне на Х. Б. под запрещение, тъй като същият разбира свойството и значението на извършваните от него действия и може да ръководи постъпките си. Не са установени конкретни действия на ответника, които да показват неспособността му да се грижи за своите работи, а констатираното състояние на паметта, интелекта, ориентираността, мисленето и разсъжденията му за случващите се събития в страната и явленията от заобикалящия го свят, не води до извод за ограничено или пълно неразбиране на свойството и значението на постъпките му. Възприятията и представите на ответника отговарят на действителността, а мисленето му е задоволително съхранено, като той е способен да разсъждава и да дава оценки на събития от обичаен житейски порядък. Не е настъпил пълен разпад на личността на Б., психичното му заболяване не е засегнало силно интелекта му, волята му и изостреното му чувство за справедливост. Същият не само има грижа за своите лични и семейни имуществени дела, но и притежава определени познания, които му позволяват да действа адекватно по повод конкретни проблеми, свързани с имуществото и финансите му, включително и гражданското му състояние. Според съда Х. Б. е способен да извършва валидни правни действия-да поема задължения, да придобива права, да действа валидно във връзка с личните си и имуществени права.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, по следните съображения:
Жалбоподателят не е формулирал въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на касатора за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите му и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното изложение към касационната жалба обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовават касаторите.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №235 от 09.02.2015г., постановено по в.гр.д.№1540/2011г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, ІV-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.