О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 20.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6272 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. С. Д. чрез адв.Ю. С. срещу решение № 6360 от 9.09.15г.по в.гр.дело № 4862/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 67 -ІІ-16 от 21.02.14г.по гр.дело № 28899/13г.на Софийски районен съд,67 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна против С…. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1.какво правно значение има неявяването или съответно неуспешното полагане на изпит за одитор преди преназначаването на служителя като „стажант одитор”на основание §9 ал.1 от ПЗР на З./отм./и налице ли са предпоставките на §9 ал.2 от ПЗР на З./отм./,ако след преназначаването на служителя като „стажант –одитор” в предприятието е проведен само един изпит; 2.когато в отделен закон е уредено специфично основание за безвиновно прекратяване на трудовото правовотношение прилагат ли се правилата на КТ относно безвиновното прекратяване на трудовото правоотношение и по-специално правилата за закрила при уволнение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба чрез пълномощник П. Д. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЛС-03-06-13/29.05.13г.на председателя на С….,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Х. С. Д.,на длъжност”стажант – одитор”,на основание §9 ал.2 от ПЗР на З.,по причини- неуспешно положен изпит за одитор на СП при повторното си явяване,поради което не отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 т.2 З.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че основанието по §9 от ПЗР на З. е специално основание,при което изискването за успешно положен изпит за одитор цели единствено проверката на притежаваните специални знания от служителите в областите,посочени в чл.8 ал.1 от Правилата за условията и реда за провеждане на изпит за назначаване на одитори в СП,а не е свързано с промяна на изискванията за заеманата от тях длъжност – каквото е изискването на основанието по чл.328 ал.1 т.11 КТ.Ето защо решаващият съд е приел,че ищцата не се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 КТ.По отношение на материалната законосъобразност на заповедта е прието,че тя е доказана по делото.
Не е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Въпросът: когато в отделен закон е уредено специфично основание за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение прилагат ли се правилата на КТ относно безвиновното прекратяване на трудовото правоотношение и по-специално правилата за закрила при уволнение, не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Съдебната практика е уеднаквена с решение № 331 от 25.11.15г.по гр.дело № 1786/15г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е прието,че други основания,извън изчерпателно изброените в Кодекса на труда, не могат да бъдат създавани с подзаконови нормативни актове или с уговорки между страните по трудовия договор,но с друг закон могат да се създават специфични основания за прекратяване на трудовите правоотношения с някои категории служители,какъвто е разглеждания случай.Съгласно разпоредбата на §9 ал.2 от ПЗР на З./отм./ лицата, преназначени на основание ал.1 на длъжност ”стажант –одитор”са длъжни да изпълнят изискването по чл.25 ал.1 т.2 от закона в срок една година от провеждането на първия изпит за одитори в Сметната палата.Ако след повторно явяване на изпит за одитор в СП лицата,преназначени на длъжността”стажант – одитор”не го положат успешно,те се освобождават от заеманата длъжност.Съдържащото се в цитираната разпоредба основание за уволнение е специално по отношение на разпоредбите на Кодекса на труда,регламентиращи общите основания за прекратяване на трудовите правоотношения.В тази връзка ищцата не се ползва от закрилата,предвидена в разпоредбата чл.333 КТ,която лимитативно посочва основанията за прекратяване на трудовото правоотношение,при които има приложение и не може да се прилага разширително.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: какво правно значение има неявяването или съответно неуспешното полагане на изпит за одитор преди преназначаването на служителя като „стажант одитор”на основание §9 ал.1 от ПЗР на З./отм./и налице ли са предпоставките на §9 ал.2 от ПЗР на З./отм./,ако след преназначаването на служителя като „стажант –одитор” в предприятието е проведен само един изпит.Съдът точно е разтълкувал закона,като е приел,че изискването на нормата на § 9 ал.2 във вр.с ал.1от ПЗР на З. изисква в 6-месечен срок от приемане на Правилата за провеждане на изпит за назначаване на одитори в Сметната палата,ищцата да се яви на изпит и да го издържи,за да остане на заеманата от нея длъжност”одитор”.В случая на първия изпит за одитор,проведен на 12.05.12г.,ищцата не се е явила и при липсата на обективни пречки за това, съдът е направил извод,че неявяването на тази дата следва да се приравни на неиздържан изпит.Поради неизпълнение на задължението й по § 9 от ПЗР на З. и на основание § 9 ал.2 изр.1 от ПЗР на З. с допълнително споразумение от 14.09.12г.е преназначена от длъжността „старши одитор – първа степен”на длъжност”стажант одитор”.След преназначаването й е възникнало задължението по §9 ал.2 изр.1 от ПЗР от З. – за повторно явяване на изпит в рамките на 1 година от датата на провеждане на първия изпит.Ищцата се е явила на проведения на 23.03.13г. изпит ,който не е издържала и в съответствие с разпоредбата на § 9 ал.2 изр.2 ПЗР на З. трудовото й правоотношение е прекратено.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6360 от 9.09.15г.,постановено по гр.дело № 4862/14г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.