О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.София,
23.09.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1804 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Р. Г. С. срещу решение № 9 от 09.01.2015 г. по гр.д. № 1422/2014 г. на ОС Стара Загора, с което частично е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр., във вр. с чл. 52 ЗЗД.
С определение от 15.05.2015 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.
С молба от 03.12.2014 г. молителят и ответник в касационното производство Г. М. Т., чрез процесуалния си представител е поискал изменение на определението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като му бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ответникът по молбата – Р. Г. С., редовно уведомена за молбата по чл. 248 ГПК депозира отговор в срок. Излага становище за неоснователност на искането за разноски, като счита същото за несвоевременно предявено без да е приложен списък за разноските по чл. 80 ГПК. Твърди, че не е надлежно доказано заплащането на разноските в полза на представляващия молителя адвокат.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения.
С отговора на касационната жалба вх. № 3329/16.03.2015 г. ответникът по жалбата Г. М. Т. и молител в настоящото производство по чл. 248 ГПК е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 500 лв. Към отговора са приложени преписи от същия, пълномощно, фактура и платежно нареждане – последните, удостоверяващи извършено плащане в полза на търговското дружество [фирма]. Към процесния отговор обаче ответникът като правоимаща страна по вземането за разноски по чл. 78 ГПК не е приложила списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съгласно задължителните разяснения на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В същия смисъл е и изричният текст на чл. 80, изр. 2 ГПК, който съответно гласи, че страната, която не е представила списък за разноските няма право да иска изменение на постановеното решение в тази му част. Доколкото процесуалният закон отрича субективното право на страната да иска изменение на решението или определението в частта за разноските, молбата му в този смисъл не следва да бъде разглеждана по същество от настоящия състав.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на определение от 15.05.2015 г. по гр.д. 1804/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, подадена от Г. М. Т..
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: