О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
гр.София,
25.09.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Р. търг. д. № 3055 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 53 от 16.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е отменено решение от 15.11.2016 г., постановено по гр.д. № 939/2016 г. на Районен съд – Дупница и вместо него е уважен предявеният по чл. 127а СК, като е разрешено на децата Р. Р. К. и К. Р. К. с майка С. Г. Д. от [населено място] и баща Р. К. Б. от [населено място], да бъдат издадени задгранични паспорти по реда на Закона за българските лични документи без съгласието на бащата, както и да пътуват извън пределите на Република България – страни от ЕС, както и в страни извън ЕС.
Жалбоподателят Р. К. Б., чрез процесуалния си представител адв. Ю. С., поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, както и че с него е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът С. Г. Д. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 ЗУЕС и други, посочени в цитираната разпоредба, искове. В случая съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е образувано по иск с правно основание чл.127а СК за разрешаване на пътуване на деца в чужбина и издаване на необходимите документи. Това производство попада сред изрично изброените в чл.280, ал.2, т.2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове относно разрешаването на разногласия между родители за пътуване на дете в чужбина (чл. 127а СК), обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по тези искове, поради което и с постановяването на въззивното решение, същото е влязло в сила и е необжалваемо. Ето защо, насочената срещу това решение касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 2883 от 11.04.2017 г. на Р. К. Б. от [населено място] против решение № 53 от 16.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5/2017 г. на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: