О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София 12.03.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7065 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от П. Г. Р. срещу решение № 1155 от 9.06.14г.по в.гр.дело № 923/14г.на Софийския апелативен съд,10 състав в отхвърлителната му част.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос относно прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението на неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС ,което обосновава основанието по чл.280 ал.1 т1 ГПК.
Решението е обжалвано и от Софийска апелативна прокуратура- Пловдив в осъдителната част.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че ищецът П. Р. е разследван за престъпление по чл.219 НК,без да му е повдигнато обвинение по пр.пр.№ 15180/09г.и без да е наложена мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда по НК.Преписката е прекратена с постановление за прекратяване от 28.05.12г.поради несъставомерност и изтекла давност.Обсъдени са показанията на св.С.,който е установил,че бил уронен авторитета на ищеца като партиен функционер и зам.министър в правителството,поради което спаднало и самочувствието му ,затворил се в себе си и общувал само с ограничен брой хора.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ/отм./ за ангажиране на отговорността на П. на РБългария за претърпените от ищеца вреди от всички действия,свързани с наказателното му преследване,които не са довели до осъдителна присъда.При определяне на обезщетението въззивният съд е взел предвид времето от образуване на наказателното производство срещу ищеца без привличането му като обвиняем до прекратяването му,както и обстоятелството,че през този период няма постановена мярка за неотклонение или друга процесуална принуда. От друга страна съдът е съобразил,че същият е бил длъжностно лице на отговорна длъжност в държавата,чийто авторитет е уронен пред обществото.Счел е,че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв е завишен и е присъдил сумата 3 000 лв.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика,в т.ч приложените от АП- София решение № 29 от 5.03.12г.по гр.дело № 170/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 59 от 15.03.12г.по гр.дело № 434/11г.на ВКС,ІV г.о., доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1155 от 9.06.14г.,постановено по в. гр.дело № 923/14г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.