O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 05.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1652 / 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 306, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6859 / 13.03.2017 г. от Р. Д. Д., в лично качество и като пълномощник на С. Л. Д., срещу разпореждане № 3464 от 28.02.2017 г. на Плевенския районен съд по гр.д. № 3830/2008 г., с което е върната, при условията на чл. 286 вр чл. 306, ал. 1 ГПК, молба за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение.
Жалбоподателите искат отмяна на разпореждането като противоречиво и немотивирано, с довод, че съдът не е посочил разпоредбата, на основание на която е определил дължимата от молителите държавна такса в размер на 413.97 лв., както и защо, а и на кое, изисква вписване. Поддържа се, че държавната такса по отмяната вече била платена, като документите са приложени по делата пред инстанциите, както и че не следвало да се вписва молбата за отмяна след като исковата молба била вписана.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт и редовна.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното разпореждане Плевенският районен съд след като е приел, че указаните на молителите с негово разпореждане № 21334 от 13.12.2016 г. нередовности по молбата отмяна, са им съобщени на 15.12.2016 г., но в определения за изправянето им срок те не са отстранени, а също така, че по повод постъпили техни възражения допълнително им е давана възможност, в нов срок, да уточнят, дали оттеглят молбата си, което също не е сторено, е стигнал до извод, че тя подлежи на връщане.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
С молба вх. № 32799/ 13.12.2016 г., наречена искова, Р. Д. Д., подава от свое име и от името на съпруга си С. Л. Д., т. нар. иск за отмяна на влезли в сила решения и определения във връзка с гр.д. № 3820/2008 г. по описа на Плевенския районен съд като първа инстанция.
С разпореждане № 21234 от 13.12.2016 г. районният съд оставя молбата без движение като дава възможност на молителите в едноседмичен срок точно и мотивирано да изложат основанията за отмяна, да впишат молбата за отмяна на основание чл. 112, б. „к“ ЗС, като представят доказателства за това, както и да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 413.97 лв. на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Препис от разпореждането е връчен редовно на двамата молители на 15.12.2016 г.
В разпореждането от 13.12.2016 г., с което са указани констатирани нередовности на молбата за отмяна, начина за отстраняването им и необходимостта от вписване, съдът е пропуснал да посочи неблагоприятните последици, настъпващи за молителите от неизпълнението на указанията в срок, каквото е връщането на молбата за отмяна. Посочване на неблагоприятните последици не се съдържа и в съобщението, с което им се връчва препис от посоченото разпореждане.
При така установените факти, разпореждането за връщане на молбата за отмяна се явява незаконосъобразно. Непосочването на неблагоприятните за страната последици, настъпващи от неизпълнението на дадените от съда указания било по изправяне на нередовности на молба за отмяна, било за вписване, се възприема трайно и безпротиворечиво в практиката на съдилищата, вкл. в тази на ВКС, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила и безусловно основание за отмяна на крайния съдебен акт за връщане на молбата.
По доводите на жалбоподателите следва да се посочи, че по всяка молба за отмяна се дължи и внася по сметката на ВКС отделно държавна такса, равняваща се на 50 % от дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, в случая определена и събрана по делото в размер на 551.96 лв., а така също същата подлежи на вписване на основание чл. 112, б.“ к“ ЗС, отделно от исковата молба, когато решението чиято отмяна се иска, има за предмет установителен иск за нищожност на договор за дарение, какъвто е настоящият случай, заради вещнотранслативното действие на последния.
Обжалваното разпореждане като незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне на Плевенския районен съд за ново администриране на молбата за отмяна от етапа на определяне на дължимата държавна такса и даване на указания за отстраняване на нередовности по нея и за вписване с определяне на срок за това.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3464 от 28.02.2017 г. на Плевенския районен съд по гр.д. № 3830/2008 г.
ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна от етапа проверка за редовност и необходимост от вписване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: