Определение №574 от 13.12.2016 по ч.пр. дело №5121/5121 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 574

София, 13.12.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря:
Като разгледа докладваното от съдия ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.д. №5121/2016 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.ІІ-ро от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Р. Н. от [населено място] срещу определение №367 от 18.07.2016г., постановено по ч.гр.д. № 2706/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Я. Н. частна касационна жалба срещу определение №391 от 08.12.2015г., постановено по в.гр.д.№473/2015г. по описа на Апелативен съд-В. Т., с което е потвърдено определение №1138 от 10.09.2015г., постановено по в.ч.гр.д.№704/2015г. по описа на Окръжен съд-Русе в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане частната му жалба против определение №3431 от 12.06.2015г. по гр.д.№946/2015г. по описа на Районен съд-Русе.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради което претендира за неговата отмяна и допускане на частната му касационна жалба до разглеждане по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба-М. Н. М. от [населено място] не е взел становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да прекрати производството по делото, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че пред него се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил преграждащо по-нататъшното развитие на делото въззивно определение на окръжния съд, в упражнение на своята компетентност по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Частната жалба на Я. Н. е постъпила на 05.01.2016г., т.е. след влизане в сила на новата редакция на разпоредбата на чл.274, ал.2 /ДВ, бр.50 от 03.07.2015г./, изр.1-во, предл.2-ро, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, съгласно която, когато определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /каквото е и процесното определение на на ОС-Русе/ е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието определение е окончателно.В случая този процесуален ред е изчерпан.Подадената касационна жалба следователно се явява процесуално недопустима, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Погрешното посочване в диспозитива на оспорваното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, не създава за страната право на жалба, с каквото същата не разполага съгласно процесуалния закон.
По изложените съображения определението следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 367 от 18.07.2016 г., постановено по ч.гр. д. № 2706/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top