5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
София, 13.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1907 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. В. Т. чрез адв.Н. Г. срещу решение от 28.01.16г., постановено по в.гр.дело № 14397/15г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № ІІ-56-59 от 10.08.15г.по гр.дело № 52544/13г.на Софийски районен съд,56 състав в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, предявени от същата страна против [фирма] и вместо него е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита,че е просрочена,както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за процесуалната допустимост на касационната жалба и за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Неоснователно е възражението на ответника по жалбата,че е просрочена.Във въззивното решение е посочено,че подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок,считано от 2.02.16г.Касационната жалба е подадена по пощата на 2.03.16г.,видно от датното клеймо на плика,т.е.в срок.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 111 от 21.10.13г.на прокуриста на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца А. В. Т.,на длъжност”машинен оператор бутилиране”,на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,считано от 22.10.13г.,е законосъобразна.Прието е, че е налице приложеното основание за уволнение – ответникът е доказал намаляване броя на произведените палети с бутилирана минерална вода,което има пряко отношение към извършваните от ищеца функции.Изложени са съображения,че извършения подбор е законосъобразен.При анализ на оценките на ищеца и на останалите лица на същата длъжност,обективирани в протокол на комисия за подбор от 10.10.13г,съдът е приел за установено,че Т. е получил по – ниски оценки в сравнение с останалите участници; а констатациите на комисията,че е работил по-лошо от останалите работници са се потвърдили от свидетелските показания на св.В. и св.М..
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На въпросите във връзка с обхвата на съдебния контрол върху законността на подбора,при оспорването му, в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,е даден отговор в ТР № 3 от 16.01.12г.по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК на ВКС.Посочено е,че преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по –добре,подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика,като е извършил такава проверка и след анализ на събраните в тази връзка доказателства е приел,че работодателят е доказал законосъобразност на извършения подбор.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК при вече допусната касация.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: следва ли съдът да очертае спора в зависимост от фактическите твърдения и изявления на страните.На така поставения въпрос е дадено разрешение със задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, намерила израз в решение № 665/1.11.10г.по гр.дело № 242/09г.на ВКС,ІV г.о. Съгласно последното предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право.В случая в исковата молба и в допълнителното становище от 31.05.14г.ищецът твърди,че не е налице посоченото в заповедта за уволнение основание – намаляване обема на работа и че не е извършен подбор съобразно критериите на чл.329 ал.1 КТ.Въззивният съд се е произнесъл в рамките на така очертания предмет на спора.
По въпроса за задължението на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна,когато районният съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК е даден отговор в тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.2,в което е прието,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В разглеждания случай въззивна жалба е подадена от ответната страна,която не е въвела във въззивната си жалба оплакване във връзка с доклада на първоинстанционния съд,поради което въззивният съд не е имал задължение служебно да извърши проверка за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото.
Въпросът за доказателствената тежест също не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика,която безпротиворечиво приема,че в производство по иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ в тежест на работодателят е да докаже законността на уволнението.В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответникът е доказал с ангажираните писмени и гласни доказателства както основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328 ал.1 т.3 КТ,така и законосъобразността на извършения подбор.Както бе посочено по-горе,преценката на доказателствата,въз основа на които решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение,не е основание за допускане на касационно обжалване,а би обусловила необоснованост на решението,което е основание за касирането му,но след допуснато касационно обжалване.
Не се констатира противоречие с практиката на ВКС и по въпроса: при преценка достоверността на взаимно противоречащи си свидетелски показания следва ли съдът да даде преимущество на тези,които са дадени от свидетел без отношения на служебни или друга зависимост с една от страните.Суверенно право на решаващия съд е да прецени на кои свидетели на даде вяра,стига да изложи съображения за това.В обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви защо кредитира показанията на св.В. и св.М.,и съответно не кредитира тези на св.Х. – бивш служител на ответника,уволнен на същото основание – намаляване обема на работа,който няма преки впечатления от работата на Т..В тази връзка не е налице твърдяното противоречие с решение № 131 от 12.04.13г.на ВКС по гр.дело № 1/13г.на ІVг.о.,тъй като въззивният съд е преценил евентуалната заинтересованост на свидетелите с оглед на всички други данни по делото.
На въпроса: при уволнение на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ следва ли намаляването на обема на работата да е налице към момента на уволнението,или е достатъчно да е налице към друг момент,е даден отговор в приложеното от жалбоподателя решение № 703 от 17.11.10г.по гр.дело № 90/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. Посочено е,че намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.Прието е,че към момента на уволнението на ищеца ответникът е доказал намаляване обема на работата с анализ на текущото производство на минерална вода от 19.09.13г.на производствения директор на производството и показанията на св.В. – директор на производството.
Въпросът:законен ли е подборът,за който ответникът не е доказал ,че е извършен между всички служители,които е трябвало до бъдат обхванати от него, не е от значение за изхода на спора.Това е така, защото въззивният съд е приел обратното – че видно от протокола за подбор такъв е извършен между всичките 79 работници на длъжността”машинен оператор бутилиране”.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване на следва да бъде допуснато.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 879 от 28.01.16г., постановено по в.гр.дело № 14397/15г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.