5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 10.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4763 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. Б. и А. И. Б. срещу решение № 1295 от 22.06.16г., постановено по в.гр.дело № 5408/15г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решение № 5736 от 31.07.15г.по гр.дело № 15819/13г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което е уважен предявения от С. И. Б. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК са формулирали правни въпроси,които жалбоподателите считат,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и разрешавани противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.1 т. и т.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. Б. заявява становище,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване, по следните съображения:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните са наследници по закон на починалия на 7.11.10г.И. Б., като ищецът е син от първия му брак,а ответниците съпруга и дъщеря от втория му брак.С решение от 12.11.12г.на САС по гр.дело № 89/12г.,влязло в сила на 20.12.12г.,страните по настоящото дело/конституирани в качеството на наследници по закон на починалия в хода на производството ищец И. Б./ са признати за собственици на недвижим имот,представляващ апартамент № 14,находящ се в жилищната сграда,построена в двора на [улица] [населено място].Прието е,че със сключен на 10.12.08г.предварителен договор за продажба на недвижим имот И. Б. се е задължил да продаде на сина си С. Б. процесният апартамент № 14 за сумата от 7 000 лв,изплатена в деня на подписване на договора.Към този момент е било висящо образуваното от продавача гр.дело № 4088/07г.на СГС за установяване собствеността върху имота.В договора страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение,като при прехвърляне на собствеността продавачът ще си запази вещното право на ползване върху имота.Прието е още,че с нотариална покана,връчена на ответниците на 13.06.13г.ищецът ги е поканил да се явят в посочен ден,час и нотариус за изповядване на сделката,предмет на предварителния договор ,както и че последните не са се явили и сделката не е реализирана.
Въззивният съд е разгледал възраженията на ответниците за нищожност на предварителния договор като привиден,като накърняващ добрите нрави,както и поради невъзможен предмет и ги е намерил за неоснователни.Изложил е съображения,че договорената между страните ниска продажна цена в случая не е нито неморално,нито укоримо от гледна точка на добрите нрави поведение,тъй като се касае за близки родствени отношения между баща и син.Преценени са и други обстоятелства – че приживе бащата е прехвърлил всичко ,което има на дъщерята – апартамент и вила,и решил да остави нещо и на сина си; сделката е сключена под отлагателно условие,договорено е получаване на ”голата” собственост,както и всички разходи по воденото на три инстанции дело са поети от купувача.Ето защо въззивният съд е приел,че установената нееквивалентност на престациите по предварителиня договор, не обосновава извод за накърняване на добрите нрави.
Изложени са мотиви,че договорката,че ако прехвърлянето на собствеността върху имота не се състои,получената от обещателя – продавач цена няма да се връща на купувача,не може да обуслови извод за привидност на сделката.Прието е за неоснователно и възражението за нищожност поради невъзможен предмет,обоснована с обстоятелството,че към момента на смъртта на обещателя имотът не е бил в неговия патримониум.Посочено е,че сключеният от него договор е под условие,и има за предмет бъдещ имот,когато се признае собствеността му,т.е.предметът е възможен.
По изложените съображения въззивният съд е обявил предварителния договор за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД за 2/3 ид.ч.от имота,с оглед на обстоятелството,че купувачът е един от наследниците на общия праводател и наследствената му квота е 1/3 ид.ч.
Настоящият съдебен състав намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не е налице предвиденото в чл.280 ал.1 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по въпроса : Може ли въз основа на обстоятелството,че пазарната цена на един недвижим имот е няколко пъти по –висока от уговорената продажна цена, да се приеме,че е налице такава нееквивалентност на престациите по договора за продажба ,която на това основание да обоснове накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Изводът на въззивния съд, че постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне съответства на изразеното в практиката на ВКС становище /решение №452/25.06.2010г. по гр.д.№4277/2008г. на Първо ГО на ВКС и решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2010г. на Първо ГО на ВКС/, според което с чл.9 ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.В решение № 24 от 9.02.16г.по гр.дело № 2419/15г.на Трето г.о.на ВКС е посочено,че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
От този отговор на въпроса следва, че в настоящия случай,като се вземат предвид конкретните обстоятелства/близката родствена връзка между страните – баща и син,запазване на пожизнено право на ползване върху имота ат продавача,висящият спор за собственост и поемането на деловодните разноски от купувача/покупко-продажбата на апартамента на цена по-ниска от пазарната стойност на вещта, не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави.
Въпросът: нищожен ли е на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД поради невъзможен предмет предварителен договор за покупко-продажба,сключен под отлагателно условие – придобиване на вещта,предмет на договора от продавача- обещател и несбъдването на това условие поради смъртта на последния, намира отговор в Тълкувателно решение № 3/14г.на ОСГК на ВКС. В него е разяснено,че фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.
В решение № 93 от 6.04.12г.по гр.дело № 1548/10г.на ВКС,ІV г.о. е прието,че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва (не съществува). Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните (напр. отделен обект в сграда, която ще бъде построена или земеделска земя, която се очаква да бъде възстановена). Нищожни са договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне.
Като е приел в обжалваното решение,че предварителният договор е под условие и има за предмет бъдещ имот,когато се признае собствеността му,въззивният съд не се е отклонил в правните си изводи с тази практика.
Доводите за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл.164 ал.1 т.1 ГПК представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които могат да бъдат предмет на проверка само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 1500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1295 от 22.06.16г.,постановено по в.гр.дело № 5408/15г.на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Б. и А. И. Б.,и двете от [населено място], [улица] ,ет.4,ап.14 да заплатят на С. И. Б.,със съдебен адрес: [населено място], [улица],ет1 чрез адв.С. З. сумата 1500 лв /хиляда и петстотин/разноски за адвокатски хонорар.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.