ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1222
София,04.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4745 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ чрез прокурор Я.Н. срещу решение № 90 от 15.7.2015 г на Окръжен съд-Разград, постановено по гр.дело № 129/15 г, с което е отменено решение № 116/31.3.2015 г по гр.дело № 24/2015 г на Разградски районен съд, в частта, с която предявеният от М. Ш. Х. от [населено място] иск по чл.2 ал.2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 500 лв до сумата 1500 лв и вместо него е постановено друго, с което искът в тази част е уважен като основателен и доказан.Въззивното решение, в частта с която е потвърдено първоинстанционното такова за присъждане на обезщетение на основание чл.2 ал.2 т.1 и т.2 от ЗОДОВ в размер на 500 лв не е обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба М. Ш. Х. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.С. Д. от АК Р..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е приел с обжалваното решение, че наказателното производство срещу Х. е започнало на 6.6.2014 г като бързо производство.Х. е задържан за 24 часа, извършен е обиск, привлечен е към наказателна отговорност и досъдебното производство е приключило с мнение за съд.С влязла в сила на 28.10.2014 г присъда постановена по АН дело № 417/14 г, Разградски районен съд, наказателен състав е признал ищеца за невиновен в това, че на 6.6.14 г в [населено място] е упражнявал професията „шофьор на такси“, без да има съответната правоспособност и без да притежава съответно разрешение за извършване на таксиметров превоз.От правна страна е прието, че за репариране на претърпените от ищеца болки и страдания следва да му бъде присъдена сумата 1500 лв, тъй като същият е бил задържан за 24 часа, обискиран, предаден на съд и признат за невиновен по повдигнатото обвинение.Задържането му било извършено публично пред негови съселяни, което е унижило човешкото му достойнство, а в малкото населено място, където живее е бил сочен с пръст, подиграван и одумван.Пострадалият изпаднал в състояние на потиснатост, изолация от обществото, затворил се в себе си, срамувал се да излиза от дома си, страхувал се за развитието на водения срещу него наказателен процес.Всички тези болки и страдания са дали основание на съда да определи обжалвания размер на присъденото обезщетение.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпросите относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Според него по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г., на т.3 и т.11 от Т.Р.№3/22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС относно липсата на мотиви в частта, с която искът е уважен за разликата над сумата 500 лв до сумата 1500 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост.3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него в това производство разноски в размер на 450 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 15.7.2015 г на Окръжен съд-Разград, постановено по гр.дело № 129/15 г в обжалваната част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на М. Ш. Х. от [населено място] разноски, сторени в това производство и представляващи възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.