O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 11.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 636 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК….
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 90494/ 23.07.2014 г. на К. И. К. чрез адв. Л. Д. Б. срещу
определение № 13056 от 12.06.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 6613/2014г., с което е потвърдено определение от 26.11.2013г. на Софийски районен съд по гр. д. № 54125/ 2009г., в обжалваната част, с която е отказано освобождаване на парична гаранция за допускане на обезпечение и в полза на жалбоподателя е издаден изпълнителен лист само за сумата на разноските по въззивното производство по обжалване на решението.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Навежда довод, че въззивният съд не е следвало да се произнася по въпроса до приключването с влязъл в сила съдебен акт на висящо гр. д. № 8961/2011г. по описа на Софийски градски съд за делба на наследствено имущество, което счита за преюдициално към спора за освобождаване на гаранцията и издаването на изпълнителен лист в негова полза.
От насрещната страна „Ч. ” – АД не е постъпило писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ, по аргумент от чл. 274, ал. 3,т. 1 и т. 2 ГПК, съдебен акт.
С определение от 26.11.2013г. по гр. д. № 54125/ 2009г., по молбата на К. И. Т., Софийски районен съд се е произнесъл по два процесуални въпроса, а именно за освобождаване на внесена от наследодателя / починал в хода на производството / парична гаранция определена на основание чл. 391, ал. 2 ГПК във връзка с допуснато с негово определение от 04.12.2009 г. обезпечение на предявения иск , както и по искането му за издаване на изпълнителен лист за разноските по първоинстанционното и въззивното производство, което е уважил само до размера на разноските присъдени му за втора инстанция .
Софийски градски съд е потвърдил правилността на изводите на първа инстанция и по двата въпроса.
Пред касационна инстанция определението на Софийски градски съд се обжалва изцяло, като произнасянето на настоящия състав по очертаните два процесуални въпроса би се явило трето подред.
Разпорежданията по чл. 407 ал. 1 ГПК, с които първоинстанционният съд е разгледал по същество искане за издаване на изпълнителен лист не подлежат на касационен контрол. Това разбиране трайно е застъпено в практиката на ВКС, в това число е обективирано в т. 6 на ТР № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. Макар посочената задължителна практика да е създадена във връзка с тълкуването на чл. 244 ГПК (отм.), предвид, че чл. 407 ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) е аналогичен на посочената отменена разпоредба, тя се споделя като актуална от съставите на ВКС и при действието на новия съдопроизводствен закон / в т. см. определение № 330 от 28.05.2013 г. по гр. д. 3264/2013г. , ВКС, IV – г.о. то г.о.; определение № 385/19.03.2013 г. по гр.д. 2770/2013 г. ВКС IV – г.о./. С разпорежданията по чл.407, ал. 1 ГПК не се прегражда развитието на основното производство, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, така те не попадат в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Определението, с което първоинстанционният съд се произнася по въпроса за освобождаване на парична гарнация определена по реда на чл. 391, ал.2 ГПК като предпоставка за допускане на обезпечение по иска в производството по чл. 396, ал. 1 ГПК, подлежи на самостоятелно обжалване, но контролът върху законосъобразността му е двуинстанционен. Настоящият състав споделя практиката създадена с определение № 591 от 02.11.2009г. по ч.т.д. № 450/2009г. , ВКС, I-во т.о. и Въпросът за определяне на парична гаранция за допускане на поискана обезпечителна мярка, както и въпросът за освобождаването и, следват съдбата на самата обезпечителна мярка, респективно определението за освобождаванието и се подчинява на режима за обжалване на определенията по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснато обезпечение, който също е двуинстанционен и идентичен на режима за обжалване на определенията по допускане на обезпечение по чл. 396, ал. 1 ГПК, но без чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК да може да намира приложение.
Жалбата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради което, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 90494/ 23.07.2014 г. на К. И. К. срещу определение № 13056 от 12.06.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 6613/ 2014г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: