О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София 26.05.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1320 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. К. С. чрез адв.К. П. срещу решение № 7730 от 19.11.13г., постановено по в.гр.дело № 9902/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 6.06.13г.по гр.дело № 48305/12г.на Софийски районен съд,65 състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма].
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1415-36 от 14.08.12г.на управителя на [фирма],с която на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Н. К. С., на длъжност „експерт” в направление „Инженерна инфраструктура”,поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ.,е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице приложеното основание за уволнение,тъй като за периода от 25.06.12г.до 16.07.12г.ищецът не се е явил на работа,без да е получил писмено разрешение от управителя на дружеството да ползва отпуск.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставения от касатора въпрос:отсъствието на работника за период от 15 дни достатъчно основание ли е за уволнение или при налагане на дисциплинарното наказание трябва да се изследват наличието или липсата на предпоставките на чл.189 КТ, не е разрешен в противоречие със задължителната практика.В обжалваното решение въззивният съд е приел,че неявяването на работа на работника/служителя в периода,в който е отправил до работодателя искане за отпуск,без такъв да му е разрешен писмено от компетентния за това орган,съставлява дисциплинарно нарушение,предвидено в чл.187 т.1 КТ,за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение – чл.190 ал.1 т.2 КТ.Извършена е преценката по чл.189 КТ,която е винаги конкретна за всеки отделен случай,като съдът е намерил наложеното наказание за съответно на извършеното от ищеца нарушение.Правните изводи на съда са в съответствие с приетото в решение № 812 от 2.04.11г.по гр.дело № 198/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено е,че съгласно чл.173 ал.1 от КТ / ал.6 след изменението в ДВ,бр.58/10г./платеният годишен отпуск се ползва от работника/служителя с писмено разрешение от работодателя. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е предвидено задължение за работодателя да уведомява работника/служителя за отказа си да удовлетвори искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на работника/служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл.187 т.1 от КТ, за каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл.190 ал.1 т.2 и ал.2 от КТ/.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по поставените процесуалноправни въпроси : недопускането на съществени относими към спора доказателства от предходната инстанция съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва ли в своето решение съдът да отговори на всички доводи и искания на страната.В случая не са допуснати гласни доказателства за установяване на факта,че Д. Л. е бил пряк ръководител на ищеца.В съответствие със задължителната практика въззивният съд е счел,че това обстоятелство е неотносимо,като се е позовал на чл.173 ал.1 КТ и на Вътрешните правила за трудов ред,организация и образуване на работната заплата и социална програма в [фирма],в които е предвидено,че ползването на платения годишен отпуск се извършва с писмено разрешение на управителя,като изрично е посочено,че ръководителите на направления нямат право да разрешават ползването на платения годишен отпуск.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
В мотивите на решението въззивният съд е обсъдил всички релевантни към спора доказателства и доводи на страните,поради което и по втория процесуален въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7730 от 19.11.13г., постановено по в.гр.дело № 9902/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.