О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София 02.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3124 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. К. К. срещу решение № 130 от 15.01.15г.,постановено по в.гр.дело № 306/14г.на Бургаския апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът му по чл.19 ал.3 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора,решен в противоречие със задължителната практика на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и при условие на евентуалност – от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилага съдебна практика.
Постъпила е касационна жалба и от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] в частта,с която е уважен искът по чл.135 ЗЗД.Поддържа се,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационно обжалване по следните въпроси: 1.относно задължението на въззивния съд,когато пререшава спора по жалба на ищеца,в решението си да обсъди и се произнесе по всички възражения на ответника; 2.въз основа на какви факти се определя качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД;3.относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване на датата на сключване на предварителния договор.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен предявения от К. К. К. против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД и в тази му част е постановено друго,с което е призната за относително недействителна по отношение на ищеца продажбата,сключена с нот.акт № г. от 27.08.08г.между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач на следния недвижим имот:апартамент № ,на втори етаж,застроен на 65.47 кв.м. и 6.699% от общите части и правото на строеж в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 48619.505.301,с площ от 365 кв.м.по КК на [населено място]. Прието е,че са налице изискуемите се от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – ищецът се легитимира като кредитор по отношение на продавача по атакуваната сделка с доказателства за извършено плащане на цената на процесния имот по предварителен договор,сключен с него на 14.11.07; налице е увреждане,тъй като извършената продажба осуетява реализиране както правата на ищеца по предварителния договор,така и представлява намаляване на имуществото на длъжника предвид неизпълненото му задължение да върне продажната цена и на трето място – не е оборена законовата презумпция за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД при безспорното обстоятелство,че едноличният собственик и представляващ третото лице [фирма] Н. Ц. е съпруга на Н. Ц. – управител на [фирма].
Решението на първостепенния съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД ,е потвърдено.Изложени са мотиви,че извършената разпоредителна сделка с апартамента по предварителния договор е относително недействителна единствено по отношение на ищеца,но запазва вещното си действие за всички останали.Относителната недействителност на сделката прави възможно реализиране на правата му в изпълнителния процес,но правото му чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД да придобие собствеността не може да бъде удовлетворено,тъй като продавачът по предварителния договор вече не е собственик.
По жалбата на [фирма] и [фирма] касационно обжалване не следва да се допусне по следните съображения:
Въпросът: относно задължението на въззивния съд,когато пререшава спора по жалба на ищеца,в решението си да обсъди и се произнесе по всички възражения на ответника не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в случая приложеното решение № 228 от 1.10.14г.по гр.дело № 1060/14г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.При решаване на спора по иска по чл.135 ЗЗД въззивният съд е обсъдил възраженията на ответниците,като е приел за недоказано твърдението им,че процесният предварителен договор е подписан след оттегляне на пълномощията от пълномощника С. П. от страна на Н. Ц. в качеството му на управител на [фирма].Прието е ,че направеното оспорване на датата на сключване на договора от страна на продавача прехвърля върху него доказателствената тежест. В тази връзка е третият поставен от жалбоподателите въпрос,по който не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е процедирал съобразно утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 193, ал. 3 ГПК – доказването следва да се извърши от оспорващата страна.
На въпроса: въз основа на какви факти се определя качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е даден отговор в решения №522/2010г гр.д.№171/09 ІVг.о и реш.№328/2010 гр.д№879/10 ІІІ г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК.Когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончатен договор. Сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник, при положение, че задължението му за сключване на окончателен договор не е погасено, е съзнателно волево действие ,насочено към правни последици,увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер. За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
По жалбата на К. К. К.:
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.В случая поставеният материалноправен въпрос: дали успешно проведеният конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение,респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение № 204 от 6.07.12г.по гр.дело № 15/12г.на РС-Петрич,изменено с решение № 524 от 3.01.13г.по в.гр.дело № 961/12г.на ОС – Благоевград,в което е прието,че успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД дава възможност на купувача да реализира правата си по чл.19 ал.3 ЗЗД.
Приложеното решение № 207 от 9.06.14г.по гр.дело № 6217/13г.на ІV г.о.на ВКС по чл.290 ГПК не може да обоснове основанието по чл.280 ал.1 ГПК ,тъй като не е постановено по същия правен въпрос и казусите не са идентични.
При тези данни жалбата на К. К. следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 130 от 15.01.15г.,постановено по в. гр.дело № 306/14г.на Бургаски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД.
УКАЗВА на жалбоподателя К. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 846.28 лв и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.