ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 824
София, 17.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3119 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-П.Р.Б.срещу въззивното решение № 109 от 18.5.2016 г, постановено по гр.дело № 141/16 г на Апелативен съд-Велико Т., в потвърдителната му част, с която предявеният от д-р Д. Х. Г. срещу П.Р.Б. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 7500 лв.
Касаторът подържа, че в обжалваната части въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а касационната жалба да бъде уважена изцяло.
Ответникът по касационната жалба Д. Х. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.П. П. от В..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 1620 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 НК за това, че в периода 25.9.2012 г-21.3.14 г, в [населено място], в къща на [улица] държал огнестрелно оръжие-ловна двуцевна пушка без надлежно разрешение.С присъда № 479 от 29.10.2014 г по н.о.х.д № 858/2014 г ищецът е оправдан.Въззивният съд е приел в мотивите си, че определеното обезщетение в размер на 7500 лв е справедливо, тъй като с воденото наказателно производство са съществено нарушени честта и достойнството на пострадалия, доброто му име в обществото и професионалната му репутация на съдебен лекар.Действително наказателното производство е продължило около 1 година, но в рамките на наказателното преследване ищецът е живеел под угрозата да бъде прекратено трудовото му правоотношение, както и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за период от 2 до 8 години.Претърпените от пострадалия вреди са били продължителни и интензивни.Поради търпения страх от осъждане и загуба на работата д-р Г. е бил подложен на силен стрес, получил е здравословни проблеми, приемал е лекарства, затворил се е в себе си, изпитвал е срам от колеги, приятели и познати.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставени са следните въпроси :
1/Материалноправен, свързан с начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ.
2/Процесуалноправен, свързан с липсата на мотиви относно причинно-следствената връзка между вредите и деянието.Сочи се противоречие на въззивното решение с т.2 от ППВС № 4/23.12.68 г, с т.3 и 11 от ТР № 3/22.4.2005 г по т.гр.дело № 3/2004 г на ОСГК, както и т.19 от ТР № 1/4.1.2001 г на ОСГК на ВКС.
Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.Те обаче не са разрешени от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената съдебна практика.Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразена е и задължителната съдебна практика, според която отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, постановяването на една или повече присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, общата продължителност и предметът на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. 3а да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства.
Въззивният съд е приложил точно критерия за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, като в този смисъл е присъдил обезщетение в съответствие със разясненията, дадени с ППВС № 4/1964 г.Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно обективно съществуващи за всеки конкретен случай обстоятелства.Въззивният съд е отчел конкретните обстоятелства по делото, а именно : че воденото наказателно производство е протекло в кратък срок, наложената лека мярка за неотклонение и с оглед цялостното му отражение върху живота на пострадалия е определено съобразно общоприетия критерий за справедливост, обезщетение в размер на 7500 лв. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, обуславящи причинените вреди и е изложил конкретни мотиви как приетите от него обстоятелства са повлияли при определяне конкретния размера на дължимото обезщетение.Отчетено е обстоятелството, че присъденото обезщетение не следва да надвишава справедливия размер, необходим за репариране на конкретно установените по делото неимуществени вреди. Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен.
Мотивите на въззивният съд съответстват на приетото с решение № 158 от 4.06.2012 г на ВКС по гр. дело № 708/11 на Четвърто ГО-съставляващо задължителна съдебна практика, съгласно което е прието, справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към дейността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост.
С решение № 223 от 4.07.2011 г на ВКС по гр. дело № 295/2010 г на Четвърто ГО е прието, че при определяне на размера за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия, с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
Всичко това обосновава извода, че критерият за справедливост не е нарушен.Дадените от съда отговори на поставените въпроси, съответстват на задължителната съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК посочена от настоящия състав на ВКС.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касатора дължи на ответника по жалбата направените от него в това производство разноски в размер на 1620 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 109 от 18.5.2016 г, постановено по гр.дело № 141/16 г на Апелативен съд-Велико Т., в потвърдителната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Д. Х. Г. на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 1620 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.