ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
София, 12.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4954 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. М. от САК срещу решение № 6481/3.8.2016 г постановено по гр.дело № 3698/2016 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № II-123-995 от 12.2.2016 г, по гр.дело № 25132/15 г по описа на СРС, II ГО, 123 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Е. К. срещу К. АД-в несъстоятелност обективно и събуктивно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 33 600 лв, представляващо обезщетение за оставането му без работа в следствие на незаконното уволнение в периода 5.5.2015 г-5.11.2015 г.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поставено в противоречие с материалния и процесуалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и неговата отмяна, както и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба К. АД-в несъстоятелност оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника юрисконсулт К. Б..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че със заповед № ТД-54-5 от 4.5.2015 г и предизвестие № В-1619/4.5.2015 г, издадени от синдиците на [фирма] в несъстоятелност, връчени на 4.5.2015 г, което е удостоверено с подписа на ищеца е прекратен безсрочния му трудов договор от заеманата длъжност „Главен вътрешен одитор по общ одит“ в Специализираната служба за вътрешен отид, считано от 5.5.3025 г, поради закриване на предприятието, въз основа на решение № 664/22.4.2015 г на СГС, ТО, VI-4 състав, с което работодателят е обявен в несъстоятелност.Прието е, че в разглеждания случай са осъществени елементите от фактическия състав на посоченото уволнително основание, а именно : решение на компетентния орган и действително, фактическо преустановяване на работата на предприятието.В хипотезата на отнет лиценз на търговската банка на основание чл.36 ал.2 т.2, поради обстоятелството, че собствения й капитал е отрицателна величина единствено в компетентност на съда е да постанови прекратяване дейността на предприятието при обявяване на банката в несъстоятелност.Прието е, че този извод следва от императивната разпоредба на чл.13 ал.1 т.3 от Закона за банковата несъстоятелност, според която при влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза, съдът открива производство по несъстоятелност на търговската банка, обявява я в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието й.Предвид изложеното следва да се приеме, че дейността на банката е преустановена не с отнемане на лиценза, а с решението на съда, поради което не е обсъдено твърдението на ищеца, че следва да се произнесе по искането по чл.17 ал.2 ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение № 138/6.11.2014 г на управителния съвет на БНБ.Освен това е прието, че това твърдение не е въведено с исковата молба, а с допълнителното становище поради което по отношение на него е настъпила процесуалната преклузия.
Прието е, че с влязло в сила решение № 664/22.4.2015 г на СГС, ответната банка е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена, без да може да бъде възобновена.Поради това фактически е преустановено функционирането на банката като стопански правен субект, отнемайки й се правото да извърши банкови сделки, както и всякаква друга банкова дейност, във връзка с която е сключен конкретния трудов договор.От тази гледна точка е налице закриване на предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ, като за неоснователни са приети доводите на ищеца, че решението за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяването на дейността й, би имало действие едва от момента на влизането му в сила, доколкото нормата на чл.13 ал.2 З. предвижда незабавното изпълнение след постановяването му, независимо от възможността за обжалване.Прието е, че по своята същност производството по несъстоятелност на банката е насовено към удовлетворяване във възможно най-кратък срок на вложителите и другите кредитори и започва с осребряване масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното в пари имущество, при което все още се запазват част от трудовите правоотношения с отделни работници и служители или временно се наемат други, с оглед конкретните възникнали нови потребности на работодателя.Именно поради спецификата на отделните действия, осъществяване в тази фаза на производството по несъстоятелност, работодателят има право на автономна преценка за прекратяване на трудовите правоотношения с част или всички свои служители по реда на чл.328 ал.1 т.1 КТ.Отделно от това не са налице две дати на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като ясно е посочено в заповедта, че прекратяването настъпва, считано от 5.5.15 г.С. са компетентни да прекратят трудовите правоотношения, тъй като съгласно чл.31 ал.1 т.2 З. те имат право да преценяват трудовите договори на кои работници и служители да бъдат прекратени.Не води до незаконосъобразно прекратяване обстоятелството, че липсва писмено предложение от ръководителя на специализираната служба за вътрешен отид, такова предложение не е елемент от фактическия състав на уволнителното основание поради което не отсъствието му не го опорочава.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпросите: 1. Осъществен ли е фактическия състав на чл.328 ал.1 т.1 КТ с постановяване на съдебно решение,с което на основание чл.13 ал.1 З. е открито производство по несъстоятелност на К.; 2.Кое е основанието за прекратяване дейността на К. – съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката; 2.Ако се приеме,че решението на съда е основание за закриване на предприятието на К. по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ,кога настъпва тази последица – към момента на постановяване на решението или към момента на влизането му в сила.
По поставените въпроси има съдебна практика, която е безпротиворечива и обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.В този смисъл е решение № 206 от 26.03.99г.на ВКС по гр.дело № 205/98г.на ІІІ г.о.,според което закриване на предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ е налице при пълно преустановяване на производствената му дейност занапред, като в хипотезата на несъстоятелност това законово изискване се удовлетворява във фазата на обявена несъстоятелност.В своята трайна практика ВКС посочва,че за наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ е без правно значение фактът, че след обявяване на несъстоятелността трудовите правоотношения на някои от служителите се запазват, тъй като за осъществяване на действията по ликвидацията или несъстоятелността няма пречка работодателят да определя и да наема/чл.68 ал.3 КТ/необходимият персонал – решение № 274 от 30.06.10г.на ВКС по гр.д.№ 673/09г.на ІV г.о.Въззивният съд точно е приложил закона,като е приел,че правните послед ици на чл.328 ал.1 т.1 КТ настъпват от постановяване на съдебното решение за обявяване на търговската банка в несъстоятелност, а не от момента на влизането му в сила.Разпоредбите на чл.13 ал.2 З. и на чл.16 ал.2 З. са ясни и не се нуждаят от тълкуване.Решението за откриване на производство по несъстоятелност на банка подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му и обжалването му не спира неговото изпълнение.
Въпросът: Могат ли синдиците на К. да уволняват служители от Специализираната служба за вътрешен одит, без да има писмено предложение за това от ръководителя на ССВО, при положение, че такова се изисква от Вътрешните правила за организацията и дейността на ССВО, няма отношение към уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.1 КТ, което не предвижда подобен елемент от фактическия състав на същото.
Въпросите: Трябва ли в процедурата по избор на синдици на К. да се спазва конкурсното начало по смисъла на чл.2 от Наредба № 3 от 27.06.05г.за реда на подбор, квалификация и контрол върху синдиците; Кой е компетентният орган,който трябва да извършва избора на синдици на банка към момента на уволнението – Фонда за гарантиране на влоговете или съда несъстоятелността; Може ли в производството по трудовото дело съдът да упражни косвен съдебен контрол върху валидността на решението на УС на ФГВБ, с което са избрани синдиците на К., подписали уволнителната заповед; Може ли съдът да не приеме доказателствата, представени пред него, с които се установява недействителността на решението на УС на ФГВБ, при положение,че първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК не е приел да извърши косвен съдебен контрол върху този акт и в тази връзка не е разпределил доказателствената тежест между страните, са извън предмета на спора за защита срещу незаконно уволнение. Релевантният за делото въпрос е дали уволнението е извършено от компетентен орган.Данните по делото сочат, че с решение № 41 от 23.04.15г., въз основа на решение № 664 от 22.04.15г.на СГС,УС на ФГВБ назначава Р. А. и Л. И. за синдици на К./н/и същите са вписани в търговския регистър.По силата на чл.31 ал.1 и ал.2 З. двамата синдици представляват и управляват обявената в несъстоятелност банка и в качеството на работодател са подписали атакуваната заповед.Доводите на жалбоподателя за липса на правоотношение между синдиците и К./н/ поради нищожност на избора им са неотносими към настоящия спор.
Въпросът: Кой е моментът на прекратяване на трудовия договор при едновременно връчени предизвестие и заповед за уволнение, като в предизвестието е посочено,че срокът на предизвестието изцяло няма да бъде спазен ,а в заповедта за уволнение е посочено,че уволнението е в сила от следващия ден – 5.05.15г.,е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, в която се посочва,че работодателят има право да не спази срока на предизвестието, което не обуславя незаконност на уволнението на това основание, а поражда правото на обезщетение по чл.220 ал.1КТ. Относно момента на прекратяване на трудовия договор разпоредбата на чл.335 ал.2 т.2 КТ е ясна : при неспазване срока на предизвестието –с изтичането на съответната част от срока на предизвестие,в случая – 5.05.15г. Цитираното решение № 93 от 8.04.11г.на ВКС по гр.дело № 1141/10г.на ІІІ г.о.е неотносимо,тъй като е постановено по други правни въпроси и при друга фактическа обстановка.
На въпроса: При действието на З. ,в редакцията му преди неговото изменение и допълнение, публикувано в ДВ,бр.61 ,в сила от 11.08.15г.,с което се създава нова ал.3 в чл.31 З., имат ли право синдиците на банка да упълномощават адвокати да ги представляват по съдебни дела без разрешение от съда по несъстоятелността с оглед нормата на чл.612 ал.2 във вр.с чл.660 ал.2 ТЗ и предвид факта,че към този момент ФГВБ няма правомощие да дава разрешение за упълномощителни сделки на синдиците, е даден отговор в определение № 236 от 16.05.16г.по гр.дело № 1714/16г.на ІV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК.В него е посочено, че съгласно първоначалната редакция на З., и конкретно – съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от З., назначените синдици на банката в несъстоятелност могат да я представляват по съдебни дела, по които тя е страна. Разпоредбата на чл. 612, ал. 2 от ТЗ ясно повелява, че производството по несъстоятелност на банка се извършва по ред, определен в отделен закон, който е именно З., както и че разпоредбите на част IV-та „Несъстоятелност“ от ТЗ се прилагат, доколкото в З. не е предвидено друго.Тъй като до изменението и допълнението на З., обн. в ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в този специален закон не е предвидена правна възможност синдиците на банката да упълномощават други лица, и конкретно – адвокати, със своите права по чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от З. – да представляват банката по съдебни дела, то съгласно чл. 612, ал. 2 от ТЗ приложение следва да намери разпоредбата на чл. 660, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдиците нямат право да упълномощават други лица, включително и – адвокати, със своите права да представляват банката по съдебни дела, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Съгласно новата ал. 3 на чл. 31 от З., обн. в ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от същата дата (съгласно § 18 от ПЗР на този ЗИД на З.), но приложима и по отношение на вече открити производства по несъстоятелност на банки (съгласно § 16 от ПЗР на същия ЗИД на З.), с разрешение на ФГВБ (а не на съда) синдикът на банката може да упълномощава други лица, включително – адвокати, които да представляват банката по съдебни дела, по които тя е страна, а едва след изменението на чл. 31, ал. 3 от З., обн. в ДВ, бр. 33/26.04.2016 г., в сила от същата дата, синдикът може самостоятелно и по своя преценка да извършва такова упълномощаване.
В случая обаче пред въззивния съд е представена заповед № 92-0154 от 20.11.15г.,с която председателят на УС на ФГВБ е дал разрешение на синдика на ответната банка за повторно упълномощаване на адв.Н. Г. и адв.А. П. по осем дела пред СРС ,между които и по настоящото гр.дело № 25133/15г.по описа на СРС.Това писмено доказателство следва да бъде взето предвид,тъй като за надлежното учредяване на представителната власт на процесуалния пълномощник всяка инстанция следва да следи и служебно,и съответно същото валидира извършените от тях преди разрешението за упълномощаването процесуални действия.Ето защо поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото.
По въпроса може ли в производството по трудовия спор, съдът да упражни косвен съдебен контрол, съгласно чл.17 ал.2 ГПК върху валидността на решение № 41/23.4.15 г на УС на ФГВБ, с което са избрани синдиците на К., подписали уволнителната заповед.Въпросът няма отношение към решаващите изводи на въззивният съд и не ги е обусловил, предвид обстоятелството довода за неосъществен косвен съдебен контрол не е разгледан, тъй като е прието, че преустановяването на дейността на банката е осъществено с решението на съда, а не с отнемане на лиценза.Следователно този въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол.
По отношение на въпроса може ли въззивният съд да се произнася служебно по въпроси, с които не е сезиран и да обсъжда факти, които не са въведени от жалбоподотеля.Касаторът има предвид частта претендираните и присъдени разноски.Този въпрос има отношение към производството по чл.248 ГПК, което понастоящем не е проведено, поради което въпросът е неотносим към данните по конкретния правен спор и не може да обуслови достъп до касационен контрол.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6481/3.8.2016 г постановено по гр.дело № 3698/2016 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Е“ въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.