О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
София 17.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5183 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. М. Д. чрез адв.С. Б. срещу решение № 3351 от 15.05.15г.,постановено по гр.дело № 10620/13г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № ІІІ-84-94 от 10.04.13г.по гр.дело № 8586/12г.на Софийския районен съд,ІІІ г.о.,84 състав в частта,с която съдът е разрешил на основание чл.127а СК на Е. И. А. да извежда малолетното си дете Б. И. Д. извън страната в А. по време,което не съвпада с периодите на лични контакти на бащата И. М. Д. с детето,а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч.до 18ч.без преспиване; от 31.12. до 6.01.,както и двадесет и пет дни през лятото по време,което не съвпада с отпуската на майката,без съгласието на бащата И. Д.,като детето следва да бъде придружавано от родител или трето пълнолетно лице; заместил е съгласието на бащата И. М. Д. детето Б. със законен представител Е. И. А. да напуска пределите на Република България само със съгласието на майка си Е. А. ,като пътува извън страната – в А.,придружавано от родител или трето,посочено от майката пълнолетно лице по време,което не съвпада с периодите на лични контакти на бащата с детето; както и да се снабдява със задграничен паспорт.
В приложеното изложение към касационната жалба се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,като се поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса: в интерес ли е на малолетното дете разрешението по чл.127а ал.2 СК,дадено от съда до навършване на пълнолетие на детето,без ограничение на броя на пътуванията,предвид и обстоятелството,че родителят,на когото не са предоставени за упражняване родителските права,има местожителство и местоживеене в България,както и в интерес на детето ли ще са пътуванията през седмица от А. до България за осъществяване на личните му контакти с бащата.
Ответницата по жалбата Е. А. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.По приложението на чл.127а СК има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК,с които съдебната практика е уеднаквена – решение № 982 от 15.03.10г.на ІV г.о.по гр.дело № 900/09г.;решение № 697 от 1.11.10г.по гр.дело № 1052/10г.на ІV г.о.; решение № 143 от 30.05.11г.по гр.дело № 300/10г.на ІV г.о.на ВКС; решение № 315 от 12.01.12г.на ВКС по гр.дело № 1456/10г.на ІІІ г.о. и решение № 147 от 19.04.11г.по гр.дело № 845/10г.на ІІІ г.о.Посочено е,че когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето,включително при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница,той се ръководи основно от интересите на детето.Не е в кръга на тези интереси детето да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната,защото този родител може да реши да отведе детето в държава,в която има например гражданска война или епидемична обстановка,създаваща опасност за живота и здравето му.Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България на един от родителите не може да бъде дадено.Може да бъде дадено,когато това е в интерес на детето,разрешение за извеждането му за определен период в определена държава или държави,чиито кръг е определяем.Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства.В случая такава преценка е направена от въззивния съд,който е приел,че в интерес на детето е да пътува до А.,която е страна с богата история, култура и традиции,където детето може да обогати своите познания за света и да получи нови възможности,както и да поддържа лични отношения с баба си и дядо си по майчина линия,където те живеят от дълги години.Даденото разрешение за пътуване е ограничено само до конкретна държава, продължителността на престоя е ограничена от периодите на лични контакти на бащата с детето.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3351 от 15.05.15г.,постановено по гр.дело № 10620/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.