О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
С., 30.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 915 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. У. „Св.К. О.”срещу решение № 8880 от 8.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 11742/16г.на Софийски градски съд,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение,с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ,предявени от А.К. Г..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата А.К. Г. чрез пълномощник адв.М. М. счита,че не са изложени основания за приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-22-2358 /15г.на ректора на С.У.”Кл.О.”,с която е прекратен трудовия договор на А.Г.,на длъжност „портиер”във Ф. с.ф.– Д.,на основание чл.71 ал.1 КТ,считано от 25.11.15г.,е незаконосъобразна.Прието е за установено,че по време на безсрочен трудов договор,по силата на който ищцата е работила като чистач,е била трудоустроена на длъжността портиер.При подписване на допълнителното споразумение от 27.05.15г.изрично е посочено,че е при условия на трудоустрояване и е уговорен изпитателен срок за работника,което според въззивния съд противоречи на правната норма на чл.314 КТ.Направен е извод за неприложимост на договор със срок за изпитване в полза на работодателя при трудоустрояване,което обосновава незаконност на уволнението на основание чл.71 ал.1 КТ.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Изложените аргументи за нарушение на материалния закон и необоснованост касаят правилността на въззивното решение,а не са основания за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
За пълнота следва да се отбележи,че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС,установена с решение № 716 от 27.12.10г. по гр.д.№ 253/10г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че по реда на чл.314 и сл.КТ работното място е определено от работодателя и се предлага на трудоустроения работник като подходящо за него,в изпълнение на предвидената специална закрила на лица с намалена трудоспособност по КТ.Или определянето на работата като подходяща – такава,която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му състояние,се прави по реда и за целта на специалната закрила – трудовото правоотношение с работника да се запази за подходящата работа.Това изключва проверка на годността му да я изпълнява с договор за изпитване в полза на работодателя,който е приложим за друга работа при същия работодател в общия случай,но не и за подходящата по чл.314 и сл.КТ.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8880 от 8.12.16г.,постановено по в.гр.дело № 11742/16г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.У.”К. О.”С. да заплати на А. К. Г.,ЕГН [ЕГН],адрес : [населено място] сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.