ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97
София, 26.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5258 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д. М. срещу решение № 168 от 15.5.2014 г, по гр.дело № 1155/14 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав в частта, с която е потвърдено решение от 20.1.14 г по гр.дело № 4374/13 г на Районен съд-Стара Загора за предоставяне на родителските права върху роденото от брака между страните малолетно дете Р. И. Б., на майката Д. И. Д..
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника й адв.Т. К..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ, че подадената касационна жалба е неоснователна.Моли съда да потвърди въззивното решение в обжалваната му част.Претендира разноски в размер на 600 лв, съгласно представен списък.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил това на първоинстанционния съд в частта, с която упражняването на родителските права върху роденото от брака между страните малолетно дете Р. И. Б. е предоставено на майката Д. И. Д..Въззивният съд след като е взел предвид изслушването на двамата родители и детето в присъствието на педагог, представения социален доклад и останалите доказателства е приел, че майката е по-пригоден да отглежда и възпитава детето родител.Тя притежава родителски капацитет и възпитателски качества, грижи се за него от раждането му и понастоящем, материалните й възможности са достатъчни, получава помощта и подкрепата на майка си и брат си, поради което ще отглежда детето в една сигурна семейна среда.Приел е, че бащата също има добър родителски капацитет и материални възможности и детето е привързано и към него.Същевременно касаторът живее на семейни начала в жилището на новата си партньорка и няма трети близки лица, от които да бъде подпомаган при отглеждането на Р..Поради това в интерес интерес на детето е да не променя настоящото фактическо положение и да продължава да живее в дома на майката в [населено място], където се е адаптирало и има приятелска и посещава училище.Въз основа на горното съдът е приел, че в случай на предоставяне на родителските права на бащата, детето ще следва да промени домашната си среда, града в който живее и училището в което учи, като всичко това ще се отрази негативно на неговото психо-емоционално състояние и на училищната му подготовка.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като счита, че по материалноправния въпрос „не е ли бащата по-пригоден родител, който да отглежда детето, когато същото е момче” липсва съдебна практика, поради което съдът следва да му даде отговор, който ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.Въпросът какъв е критерия по който се определя кой от двамата родители е по-пригоден да отглежда и възпитава децата е разрешен в установената практика на ВКС, вкл. и с Постановление № 1 от 12.11.1974 г на Пленума на Върховния съд на РБ. Прието е, че при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства като по съществените от тях са : възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя на когото ще се предоставят родителските права, жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.Следователно въпросът кой е по-пригодния родител е разрешен с установената задължителна практика на ВКС, в това число и цитираното Постановление.С тази практика е прието, че полът на детето представлява само един елемент от цялата съвкупност от бостоятелства, които съдът следва да прецени при решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските права.Следователно предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не са налице.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 15.5.2014 г, по гр.дело № 1155/14 г на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав в частта, с която е потвърдено решение от 20.1.14 г по гр.дело № 4374/13 г на Районен съд-Стара Загора за предоставяне на родителските права върху роденото от брака между страните малолетно дете Р. И. Б., на майката Д. И. Д..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК И. Р. Б. да заплати на Д. И. Д. направените от нея разноски в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.