О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
София 01.12.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4768 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. И. К. чрез адв.А. С. срещу решение № 127 от 28.03.14г.по в.гр.дело № 1066/14г.на Окръжен съд – Стара Загора в осъдителната му част.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата К. С. В. чрез адв.Я. С. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че e налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника да възмезди ищеца за причинените му вреди от непозволено увреждане.С решение № 449/6.11.12г.по анд № 1148/12г.на Казанлъшкия районен съд А. И. К. е признат за виновен по чл.131 ал.1 т.12 пр.3 във вр.с чл.130 ал.1 НК за това,че на 10.12.11г.в [населено място] е причинил на К. С. В. разстройство на здравето – лека телесна повреда,изразяваща се в порезна рана на лицето,като деянието е извършено по хулигански подбуди.От съдебно-медицинската експертиза и от гласните доказателства са доказани претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер.Установено е,че травмата е била съпроводена с болки и страдания около три седмици; за отзвучаване на болката в острия стадий са били нужни шест месеца; ищецът е бил в депресия,не можел да се храни; възможно е извършването на пластична операция и възстановителни процедура,въпреки които пак би останал белег.При тези данни по делото въззивният съд по справедливост е определил обезщетение в размер на 5 000 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Въпросът:задължен ли е съдът за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора да извърши преценка на всички относими доказателства по делото и доводите на страните не може да бъде преценен като общо основание за допускане на касационно обжалване.Той има характер на оплакване за процесуално нарушение,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство,а би било предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК ,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Приложените съдебни решения по приложението на чл.52 ЗЗД са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл е задължителната практика на ВКС- решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика,тъй като съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 127 от 28.03.14г.,постановено по в. гр.дело № 1066/14г.на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. К. от [населено място], [улица] да заплати на К. С. В.,със съдебен адрес:гр. ,ул.””№ ,оф. сумата 200 лв/двеста/ съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.