О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София 10.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3005 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община],обл.Шумен срещу решение № 23 от 7.02.14г.по гр.дело № 701/13г.на Окръжен съд – Шумен,с което е потвърдено решение № 125 от 5.08.13г.по гр.дело № 51/13г.на Районен съд- Велики Преслав.С него е признато за незаконно дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”,наложено на Ш. А. С. със заповед № 2954/11.12.12г.на кмета на [община] и същата е отменена.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса:режимът на контрол върху разходването на финансовите средства от общинския бюджет,предоставени на детските заведения приложим ли е спрямо разходването на публични средства от друг източник на финансиране/Републикански бюджет или средства от европейските фондове/.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по жалбата Ш. С. чрез пълномощник адв.С. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за незаконосъобразна заповед № 2954/11.12.12г.на кмета на [община],с която на Ш. С.,на длъжност директор на детска градина”,с място на работа ЦДГ”С.”гр.В.,е било наложено наказание”предупреждение за уволнение” за това,че е допуснала дисциплинарни нарушения,изразяващи се в неспазване на изисквания за предварителен контрол преди поемане на задължение,видно от първични счетоводни документи от 30.07.12г., 2.08.12г., 25.08.12г., 30.08.12г., 22.10.12г.,29.10.12г.и 31.10.12г.и е извършила разходи без предварително одобрение от кмета на [община] по проект „Правата на детето в детската градина” на ЦОИДЕУМ,като с тези свои действия е нарушила Методиката на управление на общинския бюджет и системите за финансов контрол.На първо място съдът е приел,че за нарушенията на посочените в заповедта дати 30.07.12г.,2.08.12г.,25.08.12г. и 30.08.12г.е изтекъл срокът по чл.194 ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.За останалите дати,цитирани в заповедта, е направен извод,че ищцата не е допуснала вменените й дисциплинарни нарушения,тъй като надлежно е уведомила кмета на [община] за сключения договор с ЦОИДЕУМ,както и за размера на бюджета на проекта; издадените от нея и предоставени на общината разходноправдателни документи са били напълно редовни и са послужили като основание за извършване на целеви плащания,предназначени съгласно договора за конкретната детска градина.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос:режимът на контрол върху разходването на финансовите средства от общинския бюджет,предоставен на детските заведения,приложим ли е спрямо разходването на публични средства от друг източник на финансиране/Републикански бюджет или средства от европейски фондове/не е от значение за решаващите мотиви на въззивния съд,който е извършил цялостна преценка на доказателствения материал по делото,за да приеме,че ищцата не е извършила вменените й с атакуваната заповед нарушения.По въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 7.02.14г.,постановено по в.гр.дело № 701/13г.на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ш. А. С. сумата 200 лв/двеста/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.