ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 554
София, 21.08.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 3712 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. от [населено място], чрез пълномощника му адв.Н. М. от АК-С. Загора против разпореждане №818 от 22.05.2015г., постановено по в.гр.д. №1505/2014г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е върната като просрочена подадената от Г. Г. касационна жалба вх.№6136/15.05.2015г. против решение №125 от 21.03.2015г., постановено по същото дело.
Поддържа се, че атакуваното определение е незаконосъобразно, понеже жалбоподателят е прекратил отношенията си с адв.А. А., който е бил негов пълномощник пред въззивната инстанция и на когото е било връчено съобщението за изготвеното въззивно решение.
Ответникът по частната жалба Т. В. Г. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника й адв. Д. П. от АК-С. Загора. Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че твърденията на жалбоподателя за прекратяване на отношенията с процесуалния му представител са несъстоятелни, тъй като по делото няма доказателства за оттегляне на пълномощното, с което този адвокат е упълномощен и съдът не е уведомен за такова оттегляне по реда на чл.35 ГПК.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
За да върне касационната жалба като просрочена с обжалваното разпореждане, Старозагорският окръжен съд е приел, че съобщението за постановеното въззивно решение е получено на 08.04.2015г. от адв.А. С. А., редовно упълномощен от Г. Г. както в първата, така и във въззивната инстанция. Всички призовки и съобщения и в двете инстанции са връчвани на адв.А.. Съгласно чл.45, изр.2-ро ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Срокът за обжалване на въввивното решение е изтекъл на 08.05.2015г., а касационната жалба срещу него е подадена на 15.05.2015г. чрез адв. Н. М..
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 39 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника, а съгласно чл.45, изр.2-ро ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. С пълномощно от първата инстанция (л. 63 от гр.д.№130/2014г. на РС-Стара Загора) Г. К. Г. е упълномощил адвокат А. С. А. да го представлява по гр.д.№130/2014г. по описа на РС-Стара Загора до окончателното му приключване във всички инстанции. Пълномощията на адвокат А. не са оттеглени, като твърдение в тази насока не се съдържа и в касационната жалба. В качеството му на пълномощник на Г. Г., на 08.04.2015г. адвокат А. е получил изпратеното на 23.03.2015г. съобщение с препис от постановеното решение №125 от 21.03.2015г., по в.гр.д. №1505/2014г. на Старозагорския окръжен съд.
Настоящият състав на съда намира, че Старозагорският окръжен съд правилно е приложил разпоредбите на раздел Първи „Съобщения“ от глава Шеста на ГПК и в частност – чл. 39, ал. 1 ГПК. Съобразно трайно установената и непротиворечива съдебна практика, срокът за депозиране на жалби започва да тече от момента, в който надлежно е документиран факта на уведомяване на страната или нейния пълномощник (респ. съдебен адресат), като в случаите, когато страната има пълномощник с неоттеглени пълномощия съдът не е длъжен да връчва лично съобщение на страната. В тези случаи, по силата на чл. 39, ал. 1 ГПК е налице редовно връчване на датата, когато съобщението е получено от пълномощника, а дори впоследствие да е било връчено съобщение лично на страната, то не може да промени началната дата, от която започва да тече срокът за обжалване на съдебния акт. Предвид тези принципни положения, налага се изводът, че в настоящия случай срокът по чл. 283 ГПК е започнал да тече с връчването на адвокат А. на съобщението, изпратено от СтОС, което е получено на 08.04.2015г. Съответно – по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК срокът е изтекъл на 08.05.2015г., петък, присъствен ден. Касационната жалба с вх. № 6163 е подадена от Г. Г., чрез адв.Н. М. на 15.05.2015г., към който момент срокът вече е изтекъл. Съответно касационната жалба се явява просрочена и като такава е подлежала на връщане на основание чл.286, ал.1, т.1, вр. с чл.283 ГПК. Като се е произнесъл в този смисъл, Старозагорският окръжен съд е постановил законосъобразен акт, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът е следвало да съобщи постановеното решение на жалбоподателя, както и че пълномощното на адвоката било оттеглено, тъй като съгласно чл. 35 ГПК в този случай страната е следвало да уведоми съда, каквито данни по делото не са налице. Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Поради липсата на данни за уговорено друго, то представеното пълномощно по делото дава право на пълномощника за извършване на всички съдопроизводствени действия, вкл. и получаване на съобщения до страната.
Поради гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №818 от 22.05.2015г., постановено по в.гр.д №1505/2014г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.