ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
София,09.03. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 60 328 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], подадена от процесуалния представител на дружеството-адв.В. В. от САК срещу решение № 8 от 6.1.2016 г, постановено по гр.дело № 732/15 г на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 89/15.7.2015 г на Окръжен съд-Шумен по т.дело № 579/14 г в отхвърлителната част по установителния иск по чл.422 ГПК на [фирма] предявен срещу ответника С. К. С. за осъждането му солидарно с другите двама длъжници да заплати сумата 90855, 82 лв-дължима главница по договор за кредит от 30.4.2008 г и два анекса към него.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и постановяване на друго, с което иск предявеният срещу С. К. С. иск по чл.422 ГПК бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици.
Срещу решението е подадена насрещна касационна жалба от [фирма] и К. С. С., в която заявяват, че обжалват изцяло постановеното въззивно решение, тъй като съдът не е разгледал в мотивите му направените от ответниците възражения за недействителност на договора за встъпване в дълг, подписан от съдлъжниците К. С. и С. С..В жалбата се подържа, че направените възражения са от съществено значение за изхода на спора, а след като съдът не ги е разгледал е нарушил съществени процесуални правила.Освен това считат, че клаузите за капитализация към съществуващото вземане без то да е конкретизирано като размер невалидна/нищожна.Т.е според касаторите банката претендира плащане на 274 604 лв за предоставен кредит от 120 000 лв за 4 години при лихва от 9 %, което прави повече от 150 % лихва върху главницата.Предвид горното обжалват изцяло решението в уважителната част и молят да бъде отменено, още повече не е налице хипотеза на предсрочна изискуемост на вземането поради което предявеният иск е изцяло неоснователен.
Ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата.Счита, че същата е процесуално недопустима.Счита и че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалвана от първите двама ответници част.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Предявеният иск е по чл.422 ГПК.
В исковата молба ищецът [фирма] подържа, че [фирма] е ползвало банков кредит, съгласно договор продукт „Бизнес помещения-покупка“, сключен на 30.4.2008 г, с разрешен лимит 120 000 лв и срок за погасяване 180 месеца.С анекс № 1 от 7.12.2009 г и анекс № 2 от 22.3.2012 г страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени два периода на облекчено погасяване с обща дължимост от 36 месеца и солидарно с кредитополучателя са се задължили К. С. С. и С. К. С..Съгласно чл.2 от Анекс № 1 и чл.2 ал.1 от Анекс № 2 банката е преоформила сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовна главница по кредита, поради което се формира главница по извлечението от сметка, по- голяма от посочения размер на банковия кредит.Кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви на 21.10.2013 г, като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава.Поради допуснатите просрочия, а именно пет вноски за договорни лихви, дължими в периода 21.10.2013 г до 21.2.2014 г на основание чл.26 б.“г“ и чл.27 б.“в“ от договора с уведомителни писма [фирма] е съобщило на длъжниците, че считано от 6.3.2014 г предоставеният и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това е даден петдневен срок за доброволно плащане на дълга.Уведомителните писма до кредитополучателя и съдлъжника К. С. са получени лично на 17.3.2014 г.Уведомителното писмо до С. К. С. е достигнало до посочения в Анекс № 2 адрес, поради което и съгласно чл.32 от договора, адресатът следва да се счита уведомен, тъй като не е посочил друг адрес.Претендира сумата 128 935, 10 лв главница за периода 6.3.14 г до 26.5.14 г ; сумата 9 347, 21 лв, представляваща договорни лихви за периода 21.10.13 г до 26.5.14 г, сумата 97, 47 лв-дължими такси по договора за периода 11.2.13 до 26.5.14 г, законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване за изпълнение до окончателното плащане.След петитума е направено уточнение, че след заповедното производство е извършена доброволна продажба на едно от обезпеченията по договора за кредит-апартамент, като непогасени са останали задължения в размер на 81 410, 83 лв- и 9 347, 21 лв-договорна лихва.
С решение № 89 от 15.7.2015 г, постановено по т.д. № 579/14 г Шуменски окръжен съд е признал за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК по отношение на ответниците [фирма] и К. С. С., че дължат солидарно на „Ю. България АД“ сумата 138 379, 78 лв от които 128 935, 10 лв-главница по договор за банков кредит от 30.4.2008 г, Анекс 1 от 7.12.2009 г и Анекс 2 от 22.3.12 г ; сумата 9 347,21 лв-лихва за периода 21.10.2013 г до 26.5.14 г ; 97, 47 лв-дължими такси за периода 11.2.2013 г до 26.5.14 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане и разноски, сторени в заповедното производство в размер на 5894, 44 лв.С решението е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл.422 ал.1 ГПК срещу С. К. С., за установяване, че последният дължи на банката сумата 138 379, 78 лв солидарно с другите двама длъжници.
С въззивното решение Варненски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен за разликата над сумата 90 855, 82 лв до сумата 138 379, 78 лв-дължима главница по договора за банков кредит и последвалите го анекси, като в тази част е отхвърлил иска като неоснователен.С решението си въззивният съд е потвърдил решението на окръжния съд в отхвърлителната му част, в това число и по отношение на ответника С. К. С..
За да постанови въззивното решение в обжалваната му част, съдът е приел, че при обявена предсрочна изискуемост на кредита, договорът за кредит се прекратява и уговорените в него условия не важат, като евентуалното доброволно плащане от страна на длъжниците се зачита за погасяване на най-обременителното задължение, т.е на това по главницата, а не съобразно предвидения в договора ред за погасяване на задълженията.От събраните по делото доказателства е установено, че сумата 57 000 лв е заплатена от длъжниците доброволно- в резултат на извършена покупко-продажба на техен имот, а не чрез принудително събиране на същата в изпълнителния процес, с изнасяне на имота на публична продан.Сумата е заплатена с платежно нареждане от 28.7.14 г по банковата сметка на ищеца, с посочено основание-частично погасяване на кредит, а не е постъпила по изпълнителното дело на ЧСИ.Прието е, че правото на банката да обяви задължението по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо при неизпълнение от кредитополучателя на договорните му задължения / в случая по анекси №№ 1 и 2/ е изрично уговорено в чл.26 и чл.27 б.“В“ от договора за банков кредит от 30.4.2008 г.Ответниците „ К. 06“ и К. С. С. са редовно уведомени за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, с покани връчени чрез куриерска служба на 17.3.2014 г.Ответникът С. К. С. не е бил редовно уведомен за това обстоятелство.В представеното известие за доставяне на куриерската фирма няма отбелязване на имена на куриера, доставил пратката, липсва и подпис на същия, няма и посочена причина поради която адресата не е открит на адреса и как куриерът се е уверил, че лицето не може да бъде открито на адреса.Посочено е единствено „сменен адрес“ като не става ясно от къде служителят е почерпил тази информация и как се е уверил, че адресът е трайно напуснат от адресата-дали е правил опит на връчи на съседи или е залепил съобщение за явяване в определен срок в офиса на куриерската фирма.При това положение съдът е приел, че кредитът не е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на съдлъжника С. С., предвид което в съответствие с т.18 от ТР № 4/2013 г на ОСГК на ВКС той не следва да отговаря за цялото задължение по кредита въз основа на издадените по заявлението на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него, поради което искът по отношение на този ответник е отхвърлен като изцяло неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са няколко въпроса, които следва да бъдат групирани и сведени до един, а именно : Необходимо ли е реално връчване на уведомлението и достигането му до адресата в случай, че в договора между страните е уговорена клауза за кореспонденция.
Сочи се противоречие със следните съдебни актове :
Определение № 624 от 24.10.12 г по ч.т.дело № 491/12 г на ВКС, ТК, Първо отделение постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с което е прието, решение № 40 от 17.6.2015 г по т.дело № 601/2014 г на ТК, Първо ТО на ВКС, решение № 23 от 24.3.2015 г по т.дело № 1717/13 г на ТК, Първо ТО на ВКС, както и определение от 19.7.2013 г по ч.гр.дело № 577/2013 г по описа на Окръжен съд-Добрич-последното съставляващо основание за касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С цитираните по-горе две съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК съставите на Търговска колегия са приели следното : С Тълкувателно решение № 4 от 18.6.2014 г по тълкувателно дело № 4/13 г на ОСГТК на ВКС т.18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.С оглед така дадените разяснения, моментът в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател.
Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическото връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК следва да направи преценка за положените усилия за откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай.
В разглеждания случай не е налице субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост-отправено от банката волеизявление до кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, достигнало до ответника С. С..Съдът, разглеждащ спора по чл.422 ГПК е направил конкретна преценка относно положените от кредитора усилия за връчване на уведомлението и е констатирал, че същото е върнато от куриерската служба с празна бланка, върху която липсва каквото и да е отбелязване относно дата, час, лице-представител на куриерската служба, което е посетила адреса при опит за връчване и какви са причините за невръчването, откъде е почерпена информацията за това, че „адресът е сменен“.
Следователно въззивното решение е постановено не в противоречие, а в пълно съответствие с представената от касатора задължителна практика, обективирана в следните решения по чл.290 ГПК решение № 40 от 17.6.2015 г по т.дело № 601/2014 г на ТК, Първо ТО на ВКС, решение № 23 от 24.3.2015 г по т.дело № 1717/13 г на ТК, Първо ТО на ВКС.
Въззивното решение не противоречи на представените две определения, едното от които има задължителен характер на основание чл.274 ал.3 ГПК, тъй като разгледаните в тях хипотези, съществено се различават от конкретиката на настоящия случай.В тях се касае за случаи при които кредитополучателят е сменил адреса си и съгласно уговорената в договорите клауза, кредиторът няма задължение за издирва нов адрес, а всички уведомления се прилагат и считат за връчени на стария адрес.В случая обаче на л.23 от делото на Окръжен съд-Шумен е представена празна бланка на уведомление-т.е уведомяване на кредитополучателя практически липсва.Само за съпоставка следва да се отбележи, че в другите две покани за изпълнение, адресирани до дружеството-длъжник и ответника К. С. е налице отбелязване, че представител на куриерската служба-Ц. Д. е посетил адреса и е връчил на лицата на дата 17.3.2014 г в 9, 30 часа.Реквизити, които отсъстват на представената на л.23 от делото празна бланка.
Останалите два въпроса : не е ли надлежно изпълнение на задължението за уведомяване по чл.60 ал.2 ЗКИ спазването на уговорения между страните начин на уведомяване съгласно чл.32 от договора за банков кредит и по какъв начин кредиторът следва да докаже, че е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем са общо теоретични и не са засегнати в мотивите на въззивното решение, поради което не могат да обосноват достъп до касационен контрол.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по въпроса съществува задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.6.2014 г по тълкувателно дело № 4/13 г на ОСГТК на ВКС т.18, която изключва приложението на посоченото основание за достъп до касационен контрол.
При това положение следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане и разглеждане на касационната жалба на ищеца-касатор по същество.Предвид обстоятелството, че не се разглежда касационната жалба на ищеца по същество следва да се приеме за неосъществило се процесуалното условия за разглеждане на насрещната касационна жалба на първите двама ответници.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 6.1.2016 г, постановено по гр.дело № 732/15 г на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 89/15.7.2015 г на Окръжен съд-Шумен по т.дело № 579/14 г в отхвърлителната част по установителния иск по чл.422 ГПК на [фирма] предявен срещу ответника С. К. С. за осъждането му солидарно с другите двама длъжници да заплати сумата 90855, 82 лв-дължима главница по договор за кредит от 30.4.2008 г и два анекса към него.
Оставя без разглеждане подадената насрещна касационна жалба от [фирма] и К. С. С. срещу въззивното решение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.