О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 762
София,12.06.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2990/2015г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 18.02.2015г. по гр.д.№3263/2014г. на АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.191 ЗЗД.
Жалбоподателят – Е. А. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата -основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът П. Х. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил изцяло иск правно основание чл.191 ЗЗД за сумата от 24090,10 лв.
По делото е установено , че с н.а. № г. на нотариус с район на действие РС София, Б. Т., чрез пълномощника Й. К., е продал на Е. А. апартамент № в [населено място] и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Установено също така, че с н.а. № 23/22.11.2001г. А. е продал на К. посочения по-горе имот, а с влязло в сила решение по гр.д. № 3207/2004г. на РС София по иск на Б. Т. срещу Й. И., Е. А. и П. Х. е унищожена на основание чл.44, във връзка с чл.31 ЗЗД упълномощителната сделка между Б. Т. и Й. К.. Прието е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2251/2003г. на РС С по иск на Б. Т. срещу Е. А. и П. К. е обявен за нищожен договорът за покупко-продажбата на описания по – горе имот, извършена с н.а.№ 23/2001г., и П. К. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението на ищеца.
При посочените данни съдът е приел, че е основателна претенцията на П. К. срещу Е. А. за връщане на сумата, платена от него за имот от който е съдебно отстранен.
Съдът е счел за неоснователни доводите на Е. А. за недоказаност на фактическо плащане на сумата по продажбената сделка, изповядана с н.а. № г., както и за това, че с представените съдебни решения е опровергана доказателствената стойност на нотариалния акт като частен свидетелстващ документ, имащ значението на разписка по отношение на получаване на уговорената цена по сделката. Съдът е изложил съображения за това, че в нотариалния акт е посочено, че купувачът К. е изплатил напълно и в брой сумата 24090,10 лева цена на имота и продавачът Е. А. е заявил , че е получил напълно и в брой сумата, както и че същият не е оспорен от ответника, поради което изложените във въззивната жалба съображения за неговата истинност, не следва да се коментират – пропускането на срока по чл.154 ГПК /отм./ за оспорване на документ лишава страната от правото да оспори неговата истинност.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това материалната доказателствена сила на нотариалния акт обхваща ли изявлението на страните че продажната цена е платена, за защитата срещу частен документ, какъвто характер има нот.акт в частта досежно платените суми и изисква ли се оспорването му да е по реда на чл.193 ГПК, както и прогласяването на сделката за нищожна рефлектира ли върху доказателствената стойност на нотариалният акт като документ. Представя решения на въззивни и районни съдилища без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват при преценка за допустимост на касационното обжалване.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. В практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 28.12.2012г., по гр.д.№1347/2011 год., ІV г.о. на ВКС , от 17.02.2011г.по гр.дело № 801/2009г.на ІV г.о. на ВКС и решение от 8.09.2010г.по гр.дело № 70520/09г.на ІV г.о. на ВКС се прима, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл.193 ГПК. Приема се, че частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа, а съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В практиката на ВКС се приема, че нотариалният акт в частта за плащането е частен свидетелствуващ документ и неговото опровергаване е в тежест на страната, която го оспорва, като с оглед разпоредбата на чл.162, ал.2 ГПК не са допустими свидетелски показания за това. Изводът на съда, за това че жалбоподателят – ответник по иска не е опровергал съдържанието на нотариалния акт в частта му, за направеното изявление за плащане и получаване на цената по договора, е обусловен именно от съобразяване с разпоредбите на закона и задължителната за съдилищата практика на ВКС.
Що се касае до въпроса за това прогласяването на сделката за нищожна рефлектира ли върху доказателствената стойност на нотариалният акт като документ, настоящият състав намира, че същият не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.191 ЗЗД, тъй като съдът въз основа на всички доказателства по делото е достигнал до извод, че купувачът П. К. е съдебно отстранен от имота си, поради което продавачът Е. А.-жалбоподател следва да му заплати получената при продажбата на същия цена. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане навъззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата/ в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
Жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноски за тази инстанция в размер на 500 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2015г. по гр.д.№3263/2014г. на АС София.
Осъжда Е. А. А. да заплати на П. Х. К. сумата 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: