О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 08.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 3574 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от [община] срещу определение от 6.03.14г.по ч.в.гр.дело № 103/14г.на Окръжен съд –Ямбол,с което е потвърдено разпореждане № 542 от 27.01.14г.,постановено по гр.дело № 1848/12г.на Ямболския районен съд.С него е върната въззивната жалба на същата страна против решение № 750/17.12.13г.,постановено по посоченото дело.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешени в противоречие с практиката на ВКС въпроси:1.допустимо ли е връчване на съдебни книжа на страната при наличие на упълномощен и участвал по делото адвокат; 2.дали съдът,в рамките на служебните си задължения,следва да извърши проверка на представеното платежно нареждане за внесена държавна такса,а не да извършва само проверка дали дължимата сума е постъпила по неговата сметка.
Ответникът по частната касационна жалба В. П. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.Претендира за разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първостепенния съд въззивният съд е приел,че правилно е върната въззивната жалба на подателя й поради неотстранена нередовност,изразяваща се в невнесена в дадения срок дължима държавна такса.Прието е,че връчването на съобщението с указанията на съда е връчено редовно на служител от общината съгласно разпоредбата на чл.52 ГПК и невръчването му на упълномощения адвокат на адреса му не съставлява процесуално нарушение.Изложени са и съображения за неоснователност на твърдението на жалбоподателя,че е внесена дължимата държавна такса,тъй като по делото не е представено платежно нареждане,а и от извършената служебна справка в счетоводството на ЯОС съдът е констатирал,че по сметката му не е постъпила дължимата сума в размер на 62.40 лв.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.По въпроса допустимо ли е връчване на съдебни книжа на страната при наличие на упълномощен адвокат не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.Приложеното решение № 101 от 13.06.11г.на ВКС по гр.дело № 387/11г.на ТК, ІІ т.о.е постановено в производство по чл.303 и сл.ГПК,а не по чл.290 ГПК и няма характер на задължителна практика.Обжалваният съдебен акт е в съответствие с практиката на ВКС,в която се приема, че съгласно чл. 38 и 39, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Когато съдът е връчил съобщението при условията на чл. 38 и 52 от ГПК, не е необходимо да се изпраща друго съобщение на пълномощника на молителя, тъй като в закона тези възможности са предвидени алтернативно /р. по гр. д. № 642/10 г. на трето г. о. на ВКС и по гр. д. № 556/12 г. на Първо г. о. на ВКС/.
Вторият въпрос дали съдът в рамките на служебните си задължения е следвало да извърши проверка на представеното платежно нареждане за внесена държавна такса,а не само да извършва проверка дали дължимата сума е постъпила по сметка на ЯОС не е от значение за изхода на делото,тъй като в случая платежно нареждане не е представено по делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на ІV г.о.намира,че не следва да допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
С оглед изхода на производството в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 71 от 6.03.14г.,постановено по в.ч.гр.дело № 103/14г.на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на В. П. А. от [населено място], [улица] сумата 300 лв /триста/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.